Нова структура ще отваря пътя за европари към морския бизнес

Предстои създаването на национална структура „Бул-Уотърборн ”, която ще представлява клон към технологичната платформа „Уотърборн” на ЕС - Европейски алианс за иновации, в който участват заинтересовани от развитието на морската индустрия страни. Той обединява техните усилия за постигане на икономическа конкурентoспособност и осигуряване на иновативни продукти и услуги в Европа. Предложението е направено от Морски клъстър - България (МКБ), и други организации от бранша и очакваме да бъде подкрепено от Министерския съвет. Това съобщи за в. „Черно море”  проф. д-р инж. Румен Кишев, ръководител на Центъра по хидро- и аеродинамика (ЦХА) и зам.- директор по морски науки и технологии на Института по металознание, съоръжения и технологии "Акад. А. Балевски" (ИМСТЦХА) при БАН. По неговите думи има две активни европейски структури в областта на корабостроенето и морския транспорт. Основната е технологичната платформа „Уотърборн” към ЕС (варненският ЦХА и ТУ – Варна, вече са нейни членове). Другата е нейна дъщерна асоциация, създадена в края на 2014 г., и се нарича „Кораби на бъдещето”. Тя осъществява връзката с програмата „Хоризонт 2020” и определя приоритетите за финансиране на научни изследвания и приложни разработки в сферата на морските технологии и транспорта през новия програмен период.  Припомняме, че Центърът по хидро- и аеродинамика – БАН, стана един от учредителите на  „Кораби на бъдещето” (виж  ”Кораби на бъдещето” отваря път за включване в европроекти” в броя от 15 юни 2015 г. на в. „Черно море” ). В момента там се забелязва известна стагнация по отношение на развойните програми заради възникналата необходимост от финансиране на някои допълнителни дейности от страна на ЕС. Възможностите обаче остават добри и ние правим усилия да се възползваме от тях, каза проф. Кишев. 
Големите надежди са насочени към технологичната платформа „Уотърборн” - наименование, станало нарицателно за всяко съоръжение, което работи в морски условия. Сега искаме да направим наш национален клон на тази европейска структура по примера на няколко други държави в ЕС, който да се заеме с  решаването на конкретни теми, обясни проф. Кишев. Тази форма на присъединяване е по-удачна, защото имаме доста специфични проблеми, свързани с Черно море. Те са не само обичайните, като сондажите за нефт и газ в шелфа, добива на възобновяема енергия, мониторинга на околната среда, а и ред други нестандартни -  като използването на сероводородите и придънните минерални ресурси, логистиката, свързана с експлоатацията на водните терени, рибарството, аквакултурите и др. Всички те имат българска специфика, която тази национална платформа би могла да обобщава и да търси начини за тяхното решаване чрез използване на европейските структури.  
Парите са в Европа, управлението на процесите е също там. И ако искаме да се възползваме, от една страна, от опита на европейските структури, а,  от друга - от възможностите за финансиране, ние трябва да се присъединим към тях. И това в случая може да се реализира чрез създаването на национален клон към  технологичната платформа „Уотърборн”, категоричен е ръководителят на ЦХА. Като страна членка на ЕС имаме такава възможност и трябва да направим опит да реализираме нашите идеи, предложения, насочени към морската ни индустрия по начина, по който това става в Европа.  Проф. Кишев очаква положителна реакция от страна на правителството и определя създаването на „Бул-Уотърборн” като една от много важните задачи пред морската ни общественост през новата 2016 г.

СТЕФАН ДЕНКОВ