Електрическите трамваи във Варна*

Преди 105 години, на 5 май 1911 г., в 3 ч. (следобед) е положено началото на електрифицирането на варненските улици. Съвсем не е случайно, че знаем и точния час, защото именно в този час започва обявеният от общината търг “за отдаване на предприемач на електрическото осветление на гр. Варна”. На търга се явяват, както научаваме от бр. 15, 8.V.1911 г., на вестник “Свободен глас”, “четирима конкуренти, от които един, по нередовност на документите му, не бе допуснат”. Редовните оферти са на фирма “Беркман” – Електрическо акционерно дружество от Берлин, “Ганц & С-ие” - от Будапеща, и заводите “Сименс”. Тръжната комисия под председателството на кмета Иван Церов избира офертата на фирмата  “Сименс”.

Решението на  общинските съветници и кмета Церов да електрифицират града разделя общественото мнение на два полюса.  Макар и поостарели, газовите фенери, които през 1879 г. общината внася от Турция, разпръскват мъждива светлинка по улиците. Това дава повод на противниците на “електриката” да твърдят, че общината ще хвърли пари “на вятъра” за нещо, което не само че не е крайно необходимо, но е и опасно. Защитниците на проекта пък изтъкват факта, че в града не само ще стане по-светло, но и ще бъдат икономисани средства от паленето на газовите фенери. Последните били високи по 2 метра и това налагало да бъдат палени ръчно вечер и гасени сутрин от специално назначени хора със стълби, разбира се, за сметка на бюджета. 

Този обществен дебат показва, че във всяко общество има хора, които не обичат напредъка и са готови да си живуркат на тъмно и в мизерия. А през 1911 г. за варненци електричеството съвсем не е било невиждано нововъведение. Гражданите на морския град виждат електрическо осветление най-напред вероятно благодарение на някои чужди кораби, пристигащи в пристанището. Например още през октомври 1886 г. по време на дипломатическата криза между Русия и България във Варна пристига руският клипер „Забияка”, който има бойно електрическо осветление от два прожектора и корабно електрическо осветление система „Яблочков”, както споменава Николай Бешков в своя труд “Материали за историята на електрификацията на Варна и областта”. 

Точната година на влизане в действие на парната електроцентрала при двореца „Евксиноград” и неговото електрифициране и до днес не е установена документално, но според различни източници това се е случило в периода 1893 - 1894 г. Градските първенци, а и много граждани, отдавна са били убедени в предимствата на електрификацията. 

През 1898 г. към новоизградената памукопредачна фабрика „Княз Борис” във Варна е построена фирмена парна електроцентрала, а през следващата учебна година - 1899 - 1900 г., в Машинното училище при флота (днес ВВМУ „Н.Й.Вапцаров”) е въведено изучаването на предмета „Електротехника” с преподавател мичман I ранг Димитър Альов - един от пионерите на корабната електротехника в България. 

Свидетелство за увеличеното потребление на електроенергия във Варна и региона в края на ХІХ век е нарасналото търсене на електротехници

Във връзка с него Варненската търговско-индустриална камара започва да организира курсове, в които включва и преподаването по електротехника. 

Забележително доказателство в това отношение е и една реклама от бр. 44, 11 декември 1894 г., на “Варненски общински вестник”. В съобщението се казва, че “Никола Кирилов доставя и поставя електрически звънци, с най-умерени цени”, и това само 14 години след изграждането на първата в света водноелектрическа централа – през 1880 г., на Ниагарския водопад. 

Но да се върнем към сагата с електрифицирането на варненските улици.

По това време в столицата София този процес отдавна е приключил. Заслуга за стартирането на процедурата има столичният кмет Димитър Петков, който заема този пост от 1888 до 1893 г. Там концесията печели една от трите компании, участващи в търга за електрифицирането на Варна - “Ганц & сие” от Будапеща, но проектът се проваля. Столичната община има разногласия с „Ганц и сие” за начина на плащане. Междувременно става ясно, че има и технически проблеми. Стига се до разваляне на договора с „Ганц и сие”. Нов опит за електрифициране на София се прави през 1896 г. Този път всичко върви по план и белгийците започват изграждането на централа ”Панчарево” през 1898 г. Едновременно с това започват и подготвителните работи по електрическата мрежа на града - трафопостове, кабелни линии за високо и ниско напрежение и улични стълбове. Така стигаме до 1900 г. Тогава ВЕЦ „Панчарево”, която е с мощност 2,5 млн. киловатчаса, се пуска в експлоатация, а заедно с нея идва електрическото осветление в София и улиците светват. На другата година по столичните улици започват да се движат и първите пет трамвая, които минават от Централна гара до площад “Славейков”, като прекосяват почти цялата “Витошка”. За по-заможните жители на Варна става въпрос на престиж да отидат до столицата и да се повозят на трамвая.

А по-будните варненци смятат, че и в морския град трябва да бъдат проектирани едновременно осветлението на улиците и електрическите трамваи.

В бр. 30 от 28 юли 1912 г. на вестник “Свободен глас” четем: “Време е да се почнат проектите на електрическия трамвай в града ни. Те ще бъдат не само едно великолепно дело на модернизма, но ще бъде и едно много доходно перо както за общината, която ще събира такси, така и за града, който лятно време ще има много гости”. В материала се обосновава и полезността от “нововъведението” за туризма във Варна: “Колко грамадно ще бъде количеството на тия гости, когато имаме една модерна Варна и свръх това, с електрически трамвай, който ще дава леката възможност да се ползват всички от превъзходните околности на Варненското крайбрежие”. 

Въпросът за електрически трамвай във Варна явно не се възприема от общественото мнение като приоритетно дело. Управата и жителите на града през същата тази 1912 г. са ангажирани с друг голям проект. На 26 март 1912 г. кметът Иван Церов полага основния камък за строежа на театъра - една емблематична за Варна сграда. Обществото е ангажирано с набирането на средства за изграждане на културния храм и сред този духовен подем въпросът с трамвая остава глас в пустиня.

Електрифицирането на варненските улици обаче продължава. В края на 1913 г. общината подема кампания, целяща да привлече повече граждани да електрифицират и домовете си. В бр. 2, 16 ноември 1913 г., на “Варненски общински вестник” четем: “Електрическата инсталация в града ни се строи не само за улиците и площадите, а тя е предвидена да се строи тъй щото всички граждани, даже ония, на които жилищата са в най-отдалечените квартали, да могат да се ползуват от благата на електрическата енергия, като за: осветление на домовете, дюкяните, заведенията и фабриките на които ще се дава двигателна сила при твърде износни за консуматора условия. За да могат, без изключение, всички граждани да се ползват от електрическата енергия, градският общински съвет взе решение: да продава електрическата енергия, за осветление и двигателна сила, при много по-изгодни условия, отколкото софийската инсталация”. Идеята на общинарите да продават електричеството на по-ниски цени от тези в столицата е да привлекат индустриалците и фабрикантите да развиват бизнес в морския град. 

В началото на януари 1914 г. тържествено е открита общинската дизелова електроцентрала във Варна

Привременното приемане на самата централа и електрическата мрежа започва непосредствено след това и завършва през февруари същата година. Варна е централно електрифицирана.

РЕКЛАМА от бр.147, 19 ноември 1927 г., на “Варненски общински вестник”.

През лятото на същата година в бр. 400 от 26 юли 1914 г. на вестник “Новини варненски” отново се поставя въпросът за проектирането на електрически трамваи в града: “Сложен е вече въпросът на дневен ред за направата на трамвай във Варна. Има различни предложения от разни компании. Има предложения да се направят трамваи, като се даде заем на общината. Има предложения да се направи трамвая, общината да стане експлоататорка, а изплащането му да стане в известен срок. Тъй или иначе общинският съвет ще се занимае скоро с тоя въпрос. Струва ни се, че това трябваше да стане и до сега, защото тъй или иначе, дневната електрическа енергия се произвежда за индустриални цели. Разходите са си разходи, а едновременно тая енергия може да послужи и за задвижването на трамваи”.

За съжаление, добрите идеи и намерения остават неизпълнени. На 14 октомври 1915 г. Царство България обявява война на Кралство Сърбия и страната ни влиза във въртопа на Първата световна война, след края на която страната преживява втора национална катастрофа. Там някъде, след кошмарите на фронта, поражението, глада и безпаричието, катастрофира и идеята за електрически трамвай във Варна.

*Заглавието е заимствано от заглавие на материал в бр. 30 от 28 юли 1912 г. на вестник “Свободен глас”.