Енциклопедия за участието на България в Първата световна война дариха на варненската библиотека

Енциклопедичен сборник „България в първата световна война 1914 – 1918“ беше дарен на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“. Варна е вторият град, в който се представя книгата, след Силистра, където е отпечатана. Изданието е реализирано със съдействието на варненския евродепутат Емил Радев, който е посланик на библиотеките. „Като българин мен специално ме интересуваше да намеря в енциклопедията отговор на въпроса в какви грехове е била обвинявана България по време и след края на Първата световна война. Такива тя е имала десетки, наложени от самата военна обстановка, но никой не може да обвини страната ни, че тя е проявила аспирации към територии, в които мнозинството от населението не е било българско. Този факт е от изключително важно значение, тъй като той показва, че нашата страна не е искала чужди територии, не е търсела териториално разширение, както другите участници във войната. България е търсила единствено обединение на отечеството, разпокъсано от Берлинския конгрес през  1878 г. Прелиствайки страниците на енциклопедията, вторият голям въпрос, който ме заинтересува е какво е участието на варненци и района в Първата световна война. Искам да изкажа своето задоволство от отделеното внимание на Осми приморски полк, сформиран още през далечната 1884 г., който от 1 септември 1916 г. е включен в състава на Варненския укрепен пункт, командван от прословутия ген. Тодор Кантарджиев. Макар и в твърде сбит вид, проследени са неговите военни действия, като не са отминати и сраженията, които той води на Добруджанския фронт с войсковите части на Русия, по време на които тя действа като съюзник на Румъния. До промените от 1989 г. това събитие се премълчаваше съзнателно, но аз мисля, че авторите на енциклопедията са постъпили правилно, като са му дали гласност. Не можем да се поучим правилно от миналото, ако не го познаваме по-добре и ако не отчитаме допуснатите грешки в него “ – отбеляза Емил Радев. 

Командирът на военноморските сили контраадмирал Митко Петев също изрази своите адмирации към енциклопедията. „Когато обръщаме поглед към Първата световна война, разбираме, че тя не е била шовинистична, не е била националистична и у нас взема връх чувството за помирение с нашите съседи. Това е изключително цивилизован подход към нашата история. Не трябва да позволим  да ни разделя, тя трябва да ни събере, защото нашите деца очакват това от нас – да им дадем крила да полетят, но и да им дадат корени, към които да се завръщат“ – подчерта Митко Петев.

Автори на изданието са Милен Куманов, Десислава Костадинова и Тодор Тодоров. „Целта, от която се водихме, беше да изнесем фактологията. Споделям твърдението, че фактите могат да се премълчават, но не бива да се преиначават. Когато говорим за събитие като война, армията е на първо място, но тя не е действала изолирано, зад нея има тил, общественост, външни фактори, депутати, министри. Няма случайни действия в поведението на българската армия. Затова в нашата енциклопедия намериха място и някои лица и събития извън редовете на армията. Ние имахме амбицията да покажем и отделни лица и събития, свързани с историята на нашите съюзници – Турция, Австро-Унгария и Германия – показали сме какви са били нашите взаимоотношения с тях. Обърнахме внимание и на участието на печата“ – каза Милен Куманов. 

Въпреки внушителния си обем от 900 страници, енциклопедията е предназначена за широката публика, но богатата библиографска справка я прави полезна и за ученици и студенти. Изследователите ще бъдат впечатлени от приложението с документи – договори, конвенции и др. 

Енциклопедията може да бъде разгледана от варненци в читалнята „Регионална история“ на РБ „Пенчо Славейков“, както и в Музея за нова история и ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“. „Изданието е изключително ценно. Такъв труд изисква голям професионализъм, много любов към събиране на фактите и много сили и упорство да се издаде енциклопедия в днешно време. Това е истинска възрожденска проява“ – коментира Емилия Милкова – директор на РБ „Пенчо Славейков“. 

Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов