Варненският апелативен съд потвърди присъдата по делото „Вероника“

Апелативен съд – Варна, потвърди изцяло присъдата на Варненския окръжен съд по делото за срутването на хотел „Вероника“ в курортния комплекс Слънчев ден. Подсъдимите Георги Г. и Пламен Н. са признати за виновни в това, че по непредпазливост са причинили смъртта на четирима души, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Първият подсъдим -  собственик и управител на „Дигинг“ ЕООД е осъден на три години лишаване от свобода, а Пламен Н. от „Бултранспорт груп“ ЕООД – на 3 години с 5 годишен изпитателен срок.

Двамата солидарно трябва да заплатят по 100 хиляди лева обезщетения за причинени неимуществени вреди на всеки от шестимата наследници на починалите.

Потвърдена бе оправдателната присъда на другите четирима подсъдими: Валентин П. и Виолета Д. от „Инекс консулт“ ООД, и Валентин Т. и Мехнур М. от „Планекс“ООД.  

Делото пред Апелативния съд бе образувано по протест на прокуратурата и жалби на подсъдимите, на частните обвинители и граждански ищци. Производството пред настоящата инстанция е второ по ред, след като Върховният касационен съд частично отмени първата въззивна присъда и върна делото за ново разглеждане.

11-етажният хотел „Вероника“ в кк Слънчев ден се срути на 8 април 2015 г. На място загинаха Борислав С., Манол М., Тодор Т. и Йосиф С., които участвали в събарянето като ръчно къртели носещите колони и рязали арматурите.

Сградата била обект на ремонт, реконструкция и модернизация. Собственикът - „Международен панаир Пловдив" АД сключил договор с „Планекс“ ООД, което пък наело за строително-монтажни работи „Бултранспорт Груп“ ЕООД. Подизпълнителят„Дигинг“ ООД извършвал дейностите по разрушаване.

В началото на април били направени опити за събаряне на „Вероника“ чрез дърпане на колоните с багер и стоманени въжета. След неуспеха им Георги Г. поискал работници ръчно да срежат колоните на партера като обещал бонус от 5 хиляди лева, ако хотелът падне същата вечер. От „Планекс“ издали изрична забрана за това.

На два пъти работниците били извеждани от обекта, но отново се връщали, за да изпълнят поставената задача. Георги Г. наблюдавал отблизо, с обещанието, че ако зданието започне да пада, ще им даде знак да избягат. Сградата обаче се срутила и затрупала четиримата.

Според вещите лица, изготвили съдебно-техническите експертизи е извършено нерегламентирано прекъсване на носещи стоманобетонни колони на партерния етаж. Поредността на разрушаване на отделните елементи не е спазена - започнато е изпълнение отдолу нагоре, вместо отгоре надолу. Така аварията  настъпила вследствие на загуба на устойчивост на конструкцията.

Въззивната инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че до срутването на хотела са довели единствено действията по ръчно подсичане на колоните. Оттук произтича и заключението за виновност на двама от подсъдимите. Георги Г., инициирал влизането на работниците в сградата, а Пламен Н. не сторил нужното за осигуряване на безопасни условия на труд.

Неизпълнението на задълженията им е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Степента на обществена опасност на деянието, за което отговаря подсъдимият Георги, е по-висока - именно той е възложил на работниците високорисковата дейност и упорито ги е мотивирал да влязат в обекта. За да бъде постигнато превъзпитанието му е необходимо той да бъде изолиран от обществото и да изтърпи ефективно наказанието си.

 По отношение на оправданите подсъдими Валентин П., Виолета Д., Валентин Т. и Мехнур М., и настоящият съдебен състав не намери допуснатите от тях нарушения да са пряка причина за смъртта на четиримата мъже, каквото е изискването на закона за причиняване на смърт при професионална непредпазливост. Действията им не съставляват престъпление и не може да бъде ангажирана наказателната им  отговорност.

В решението си Апелативният съд  подчертава: събраните доказателства по безспорен начин установяват, че срутването на хотел „Вероника“ се дължи единствено на действията по ръчно подсичане на колоните в партерния етаж, което е пряка причина за настъпилия престъпен резултат.

 Апелативният съд потвърди присъдата и в гражданско-осъдителната й част – 6-те граждански иска от наследниците на пострадалите за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието са уважени частично – в размер от по 100 000 лева, предвид наличието на съпричиняване от пострадалите.

 Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС.