75 години от разстрела на Вапцаров

Военен съд за бързо производство осъжда на 23 юли 1942 година няколко души на смърт. Те са разстреляни още същия ден. Сред тях е поетът Никола Вапцаров.

Отстраняването на противниците става бързо в онези години. Царство България вече е на страната на Третия райх, Хитлер е голямата надежда за връщане на величието на страната, притискана и унизявана от съседи и „велики” сили. Борците срещу това имат своите мотиви, действия, преживявания, провали и предателства.
На 23 юли 1942 г. Военнополевият съд на Царство България издава присъда срещу Никола Вапцаров. Десет години по-късно светът научава, че разстреляният тогава е един от най-големите български поети на XX век.

И властта преминава в други ръце, които естествено използват знамето на Вапцаров по свой си начин.

Никола Йонков Вапцаров е роден през 1909 година и творчеството му е определяно като социално и хуманно.

Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Превеждана е на много езици. Вапцаров работи за нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист.

В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на БКП е повлиян от идеите на македонизма. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Посмъртно е амнистиран след 1944 г.

С годините се изменя и погледът на хората. Особено когато с тава въпрос за идеологеми, които влизат от светлата в тъмната зона на общественото съзнание, после се преобразуват и се връщат като истински стойности.

За да отбележи смъртта на Вапцаров 75 години по-късно в 19,30 ч., Домът на киното в София ще покаже документалния филм „Вапцаров, пет разказа за един разстрел”. Проектът е своебразно документално разследване и дава гласност на малко познати факти около живота на Никола Вапцаров. Озвучен е с гласа на Цветана Манева.

Този филм е в потвърждение на вярата на поета, че един ден някой ще разкаже истината. Филм, чувствителен и болезнен, но без патос и мелодрама, създаден от режисьора Костадин Бонев и сценаристката Ивайла Александрова. Документалният разказ за процеса срещу Никола Вапцаров е светла зона в историята за жертвите, подменените хора и пренаписаните спомени в името на идеологиите."

Вапцаров е автор на една-единствена стихосбирка - "Моторни песни", която обаче оставя ярък отпечатък в българската и световната литература, преведена на 90 езика.

Борбата е безмилостно жестока
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

23.07.1942 г.

Датата е точно преди 75 години.

БГНЕС