С днем победы! Признателна Варна почете 9 май

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

 „Нека Втората световна война бъде последна световна и проклета да бъде  тази глава, която помисли отново някога за война“. Това каза със сълзи на очи 93-годишният ветеран - полковник от запаса Младен Николов по време на военния ритуал по случай 72-рата годишнина от победата над хитлерофашизма на 9 май във Варна. Пред паметника-портал на Осми Приморски полк варненци се поклониха пред паметта на загиналите. Венци и цветя положиха областният управител Тодор Йотов, кметът на Варна Иван Портних, командирът на Военноморските сили Митко Петев, представители на Варненска и  Великопреславска митрополия, евродепутати, представители на Общински съвет - Варна, генералният консул на Руската федерация в нашия град Сергей Лукьянчук, почетният консул на Италия, представители на Съюзите на ветераните от войните и на офицерите и сержантите от запаса и резерва. След церемонията знамето на Европа бе вдигнато тържествено пред сградата на община Варна. „Във времена на тероризъм и глобална заплаха за световния мир са нужни още усилия за обединението на народите срещу злото – се каза в словата на официалните гости. Нужна е съвременна система за международна сигурност и тези чествания са нужни, за да ни напомнят, че войната отнема човешки животи и носи смърт. Мирът е нещо много крехко и ние сме длъжни да бдим над него. Победата на 9 май е победа на съзиданието и цивилизацията над варварството, на живота над смъртта“.

Покрай военния ритуал, цветята, поставени на студения мрамор, музиката на военния оркестър, думите на свещениците, които трябва да носят упокой на душите на хората, оставили живота си по бойните полета, една мисъл не ми дава мира. Не ми дава не само на 9 май тази година. Човечеството не е мръднало и на йота от 2-та световна война насам. Някой попита какво би било ако Хитлер си беше останал художник. Нищо. Щеше да се роди нов Хитлер. И днес се раждат. Няма жив разумен човек на планетата, който да поставя под съмнение историческото значение на този ден. Както и приноса на всички, дали живота си за свободата. Никой няма право и да оспорва приноса на Русия за победата над хитлерофашизма. След 5 години опустошения, статистиката е безмилостна. Грандиозни са човешките загуби. Демографите оценяват общите загуби на 55 милиона загинали, 95 млн. ранени, 35 млн. инвалиди. Десетки хиляди разрушени градове и села, деформирана икономика, нарушена социална структура, с още по-разрушена, отколкото преди войната социална сфера. 80% от населението на земята се включва в тази война, водена на територията на 40 държави.

Около 4% от тогавашното население на Земята е заличено. Числата и до днес ужасяват: почти 27 млн. убити руски граждани, 15 млн. китайци, между 7 и 9 млн. германци, почти 6 млн. поляци, почти 3 млн. японци, 30 000 българи. И още човешки загуби. Главният виновник за войната – нацисткият режим в Германия – е сразен, победата постигат Обединените нации, антихитлеристката коалиция на Великобритания, СССР, САЩ, присъединилата се Свободна Франция и техните съюзници. Не искам да си мисля какво би било ако във войната беше победила Оста (коалицията на нацистка Германия, фашистка Италия и имперска Япония). Светът днес едва ли би бил по-добро място за живеене.

Припомняйки си на всеки 9 май числата на смъртта обаче, виждаме, че победата е Пирова, защото цената и се измерва с толкова убити хора и разрушения. Победителят СССР е изгубил 30% от националното си богатство, освободената Полша – 40%. Исторически градове изчезват под бомбардировките: Ротердам, Варшава, Минск, Дрезден, Франкфурт-на-Майн. Европа в най-голяма степен е поразена и разрушена. В края на войната, след 9 май 1945, в Япония изчезват от лицето на земята два града – Хирошима и Нагасаки, след единствената в историята атомна бомбардировка, извършена от САЩ. Част от печалната история на Втората световна война. На този ден в Русия хората от всички поколения отдават уважение на ветераните, отиват на военните гробища и в парковете на Победата, наблюдават зарята и сядат на празничната маса. На 9 май руските хора повече от всякога се чувстват обединени като народ. Денят на Победата е главният празник на Русия, сравним по популярност с Нова година, но превъзхождащ го значително по обществена значимост.

Къде е днес човечеството обаче? 72 години след края на тази чудовищна война, всеки град трепери от един нов страх – тероризма. Научихме ли уроците на суровата световна история? Обединени ли са страните по света срещу експанзията на ислямския фундаментализъм? Големите и икономически силните страни продължават да трупат взаимни упреци и претенции. Един от пътищата за възстановяването на взаимното разбиране е общата памет за военния съюз и жертвите, дадени от всички народи в борбата с общия враг. На 9 май и ние, и тези силни световни сили трябва се замислим за героизма на съветските хора и за жертвите, които те са дали за спасяването на света от нацизма. И докато си припомняме ръкостискането на Елба, нека този ден ни напомня за общата победа – най-важното събитие на ХХ век. Именно героизмът на съветските хора, както и на всички участници, бранещи земите си помогна да се спасят демократическите страни от нацисткото нашествие.

Да почиват в мир всички, загинали от ръката на човеци!

С днем победы!