Варна е най-добър град за правене на бизнес в България

Варна се представя над средното за Европейския съюз ниво в категорията започване на бизнес според доклада „Правене на бизнес в Европейския съюз, 2017 г.: България, Унгария и Румъния“, изготвен от Световната банка в сътрудничество с Европейската комисия.

В доклада на Световната банка, анализиран от investor.bg, са включени 26 града от трите страни, като в България те са шест – София, Плевен, Русе, Варна, Бургас и Пловдив. Резултатите на градовете са оценявани по пет отделни фактора: започване на бизнес, получаване на разрешително за строеж, присъединяване към електроразпределителната мрежа, регистриране на собственост и изпълнение на договори. Според доклада няма град, който да се представя най-добре във всички измервани теми.

За българските предприемачи е по-лесно да регистрират фирма във Варна, се вижда от доклада. Всъщност,

ако страната беше представена от Варна

а не от София в световната класация „Правене на бизнес“, България щеше да се качи с 25 места по-нагоре и да отиде от 82-ра на 57-ма позиция.

София изостава спрямо повечето по-малки градове в страната във всички теми по правенето на бизнес с изключение на получаването на разрешително за строеж, като отчасти това може да се отдаде на по-голямото търсене на бизнес услуги.

Спрямо останалите столици в проучването сходна тенденция се наблюдава в Будапеща, но Букурещ се представя относително добре в сравнение с по-малките градове в Румъния.

Градовете в Унгария средно се представят най-добре при повечето индикатори, но изостават в категорията започване на бизнес. Основната причина за това е изискването за минимален капитал за стартиране на компанията, който липсва в другите две страни, коментира Рита Рамальо, мениджър „Глобални индикатори“ към Световната банка, при представянето на доклада, пише investor.bg.

Интересното е, че София се представя значително по-зле в сравнение с останалите проучени градове в България в категорията започване на бизнес. По-забележителното обаче е, че всички градове се представят негативно при регистрирането на собственост като цяло, а в сравнение с градовете в Унгария и Румъния резултатите са значително по-лоши.

Делът на новите компании, които използват онлайн регистрацията, варира сериозно между България, Унгария и Румъния, като това се дължи на различни причини – навлизане на онлайн регистрацията, проблеми със системата и т. н. Забележителното е, че всички нови компании в проучените унгарски градове са използвали системата за онлайн регистриране, докато и в България, и в Румъния процентът е доста по-нисък.

Получаването на разрешително за строеж отнема средно най-малко време в румънските градове, но там целият процес е затруднен заради по-бавното получаване на предварителни одобрения, посочи Рамальо.

В България получаването на разрешително за строеж отнема почти 70 дни по-малко в София (97 дни) отколкото в Русе, където периодът е най-дълъг – 165 дни. Следващият град, където това се случва най-бързо, е Бургас (133 дни), следван от Варна (135 дни). Получаването на разрешително за строеж е най-ефективно в София, защото само столицата предлага и бърза услуга за това.

Интересното е, че всички 22 града в изследването са доста под средното ниво за ЕС при включването към електроразпределителна мрежа, допълни Рамальо. Този процес е по-бърз в Румъния, но там той е и най-скъп.

Лидер в България по скорост за изпълнението на този процес е Варна,

като средно в морската ни столица са нужни 200 дни за присъединяване към електроразпределителната мрежа, докато в София нужният период е около 262 дни. Бургас е лидер в тази категория като цяло, тъй като общо сроковете (227 дни) и разходите там са най-ниски.

Унгарските градове се отличават с ефективност и качество при регистрацията на собственост, но и процесът там е по-скъп в сравнение с останалите две страни. България се намира на средното ниво както от гледна точка на ефективността и разходите по този показател, но и по качество на администрацията, която се занимава с тези въпроси. Русе се откроява най-много в критериите за регистриране на собственост, както и при изпълнението на договорите.

Ако можехме да изберем всички градове в България по индикатора, по който се представя най-добре, и ги обединим в един „перфектен“ град, възприемайки неговите добри практики, това би подобрило значително представянето на всеки един град по отделно, коментират авторите на изследването.

Независимо от редица добри практики, документирани в доклада, предизвикателствата остават. За улесняване на процедурата за започване на бизнес България би могла да приложи примера на Унгария и да разгледа възможностите за интегриране на регистрацията за целите на ДДС в процедурите за фирмена регистрация, е една от препоръките в доклада.

По отношение на получаване на разрешително за строеж българските градове следва да оптимизират разрешителните, изисквани преди започване на строителни дейности и да централизират всички предварителни одобрения на едно-единствено гише.

В дългосрочен план е необходимо въвеждането на система за електронно обслужване на едно гише, се казва още в доклада.

За улесняване на регистрирането на собственост и за повишаване на нейната сигурност властите биха могли да насърчават все по-голям обмен на информация сред институциите, включително органи на данъчната администрация, общини, имотния регистър и Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

При изпълнението на договори съдилищата в страната биха могли да въведат предсъдебно съвещание при търговски спорове, подобно на ускореното производство по приоритетни казуси от трудовоправен характер. Според Световната банка в дългосрочен план съдилищата в България биха могли да предоставят възможност за електронно подаване на документи.

Няма аргументи защо едно разрешително за строеж в България се издава по-бавно,

отколкото в Словакия например, коментира заместник министър-председателят на България Томислав Дончев в дискусия след представянето на доклада.

Ако някой може да получи услуга или документ за 20 дни, а ги получава за 50 дни, то това означава повече време, повече разходи, каза той. Това е излишен административен товар, а в някои от случаите това може да означава да не се започне предприемаческата инициатива, което е най-лошият вариант.

Именно затова специален фокус на правителството в момента е режимът и услугите да бъдат по-бързи и да са повече в услуга на гражданите, каза той, допълвайки, че правителството се опитва да гледа през очите не на чиновника, а на този, който получава услугата.

„Голямата реформа в администрацията е да се премахне необходимостта човек да снабдява една администрация с документи от друга“, заяви Дончев. Това ще се осигури със служебен достъп до различните регистри, но няма как да стане изведнъж.

Редно е да си префокусираме вниманието и когато говорим за качество на изпълнението, по-същественият въпрос е как правим политиките. Взимането на решения не е само работа на политическите представители, но и на експертите в администрацията, коментира Дончев.

Това, което се вижда от презентацията, показва доста различни нюанси и какво може да се подобри и на национално, и на поднационално ниво, заяви пък финансовият министър Владислав Горанов.

„Вижда се, че често времето е за сметка на цената“, каза той. „Например в София някои от процесите са забавени и това вероятно е заради интензитета, с който се ползват административните услуги“.

Нивото на икономическо развитие е на такова ниво, при което трябва да се обърне внимание на фините настройки, заяви Горанов, допълвайки, че всяка една от трите държави в проучването значително е утежнила административната си уредба за приемането на европейските регулации, което неминуемо е свързано с правенето на бизнес.

Сега е моментът да направим преглед на уредбите и изискванията по отношение на правенето на бизнес. Важно е обаче след промените „администрацията да свикне с това, че информацията, която се създава в нея, не може да се иска от хората и от бизнеса“, добави той.

„Част от проблемите могат да се свържат и с нивото на сивата икономика и корелацията между Унгария, Румъния и България е лесно отличима“, каза още финансовият министър. Според него по-високото ниво на сива икономика извежда повече регулации, а оттам затрудняване на бизнеса, макар че това е естественото преследване на регулатора и регулирания.