Пазете се от мотористите, пазете се от пешеходците!

Топлото време изкара навън всички любители на двуколесния транспорт, а някои се преориентираха към него, за да избегнат задръстванията и трафика в големите градове. Няма да споменавам за изживяванията на водачите на автомобили, тръгнали на дълъг път, когато изневиделица покрай тях започнат да профучават група мощни мотори… Това, всеки който го е изпитал, ще помни дълго и ще се кръсти. Тук става дума за двуколесните участници в градското движение. Особено за онези архаични „чопърчета“, управлявани от водачи на пределна възраст, които се промушват през потока от „лазещи“ в задръстването автомобили – ту от ляво, ту от дясно и често с неприятни и за двете страни последици. Не по-малко ужас предизвикват и кросовите им събратя, яхнати от внуците на водачите на „чопърите“…

Ние всички сме длъжни да ги пазим! И тях, и пешеходците, и велосипедистите, и всички други участници в движението.

Във Варна сме си свикнали, но за гостите от страната това често се оказва сериозен проблем. Потвърждение на тезата можете да наблюдавате, ако поседите петнайсетина минути в колоната на бул.“Цар Освободител“. Ето моите 15 минути:

Както винаги сетивата ми са „на осем“. Чакам си чинно за ляв завой на светофара с ул. „Ян Палах“, когато проблясък в дясното огледало ми сигнализира за допълнителен участник в движението. Успявам някак си да мръдна леко в ляво, без да преча на насрещното движение и покрай мен, от дясно, профучава пърпорещо „Балканче“, управлявано от възрастен любител на адреналина, оборудван със също толкова „ретро“ кожен шлем на главата. Водачът пред мен не е от Варна, ако се съди по номера на автомобила му и не очаква изпреварване от дясната страна. Балканчето го удря отзад, чупи му мигача, но водачът на двуколесното явно е с доста голям стаж, защото успява да запази равновесие и да изчезне от местопроизшествието, а пострадалият се държи за главата и рецитира мантри в стил Стоичков…

И ако си мислите, че с това преживяванията на госта на града ни, а и на останалите водачи, които чакаме чинно преди светофара, са приключили, съвсем не сте прави. Само след две минути пешеходец „щурмува“ булеварда, притичвайки сред чакащите автомобили, като удря с все сила по капаците на тези, които имат наглостта да се окажат на пътя му. И това, разбира се, на 5 метра от пешеходната пътека… А „преминаването“ става под ъгъл от 45 градуса спрямо движението по булеварда. Сигурно за да продължи по дълго „екстремното“ усещане.

Когато вече има надежда на следващата зелена светлина да си направя левия завой, още един „особен“ участник се включва в движението. Между автомобилите се провира мургав чистофайник, теглещ бивша бебешка количка, натоварена със стари кашони и празни пластмасови туби от минерална вода. Товарът е с височина около 1,80 метра, а водачът на въпросното превозно средство явно се притеснява някой от едва придвижващите се автомобили да не му го закачи и да му развали еквилибристиката. Поради тази причина предупреждава за идването си, споменавайки на висок глас всички роднини от женски пол на тези „гадове“ с автомобилите.

Светофарът светва зелено, но тези, които ще правим ляв завой, отново оставаме да чакаме, защото мургавият „колега“ с натоварената бебешка количка е запречил кръстовището, размахвайки среден пръст и крещейки…. Можете да се сетите какво…

От другата страна на платното, застанала на метър от тротоара, дама с жълта жилетка и метла го гледа възхитено и подвиква: „А така! Дай им да се разберат…“

Какво трябваше да разберем… Така и не разбрахме… Разбрахме само, че като шофираме в града трябва да се пазим и от мотористите, и от пешеходците, и от ония с натоварените с отпадъци колички, и от всичко!

А шофьорите!? Господ да ги пази!

МАНЯ ПЕТРОВА