Посланието в азбуката на българите

Не просто начин да си предаваме изречения и да записваме, за да не забравим, са буквите, оставени ни от светците, чиято памет тачим днес. Нещо далеч по-сакрално и жизненоважно има в четмото ни. На 11 май честваме двамата равноапостоли св. св. Кирил и Методий. Братята от Солун са автори на глаголицата – първата старославянска писменост. Папа Йоан Павел II ги обяви за покровители на Европа. Малцина знаят, че всяка буква от нашето четмо е дума. Словото „азбука“ идва от първите две букви в глаголицата – аз и буки.

Глаголица – първата старобългарска азбука.

Преди създаването на нашата писменост предците ни са използвали много опростен код за писане, основан на черти, точки и тирета. Това е и причината да липсват точни свидетелства и историците да разчитат на сведения, споменати в старите трудове. Глаголицата е създадена около средата на ІХ век, а към края му е измислена и кирилицата. Но двете азбуки продължават да се използват паралелно за държавни и религиозни документи до Х-ХІ век. По-късно вече кирилицата измества напълно глаголицата. В оригиналния си вариант кирилицата има 44 букви. Днешната ни азбука има само 30. За сравнение, в латиницата днес има 26 букви, а в далечното минало е имала само 21.

Азбуката (кирилица и глаголица) е съчетание в определен ред на всички знаци, изразяващи различните звуци в даден език. Всяка система от писмени символи е получавала сравнително самостоятелно развитие на територията, на която е живял даден древен народ. Предполага се, че славянската азбука глаголица е била създадена първа.

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща изричам „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“, научаваме от Александра Делова, публикувала задълбочен анализ в своя блог alexandradelova.blogspot.bg. Руническите знаци, използвани дотогава от българите, не били азбучно писмо и не представлявали същинска писменост. Те били  просто определен вид символни знаци, обозначаващи съюзи, обединения,  различни образни понятия за произход, предмети или животни, използвани били още и като древни родови знаци, а също и като лични и владетелски знаци. Но това не било достатъчно самите те да послужат за превеждане в пълнота на огромното количество богослужебни книги, необходими за християнското богослужение.

Може да се каже, че двамата братя Кирил и Методий заимстват много от тези  старобългарски символи, за да оформят глаголическите букви, с които да запишат сложните звукове от езика на мизите от Солунско и българите от Брегалница в югозападните територии на тогавашна България. 

Кирилица

Факт е, че през 855 г., явно със знанието на българския владетел Борис I, тъй като по това време тези земи вече са били включени в границите на българската държава, свети Константин-Кирил Философ провежда своята легендарна  мисия в Източна Македония, по поречието на река Брегалница. Там той покръства в християнската вяра близо 54 хил. души от местното население.

В кирилицата буквата "аз" се явява първа. Тя обозначава местоимението "аз". Но коренният смисъл на този символ - това е думата "изначално", "начало", дори "започвам". В някои писания може да се открие "аз", употребена в значението на "сам" (като числително). Буквата от кирилицата "бука" - това е вторият знак от символната система.

70 езика и 300 милиона души използват нашата кирилица. Изследователите, изучаващи символите, са стигнали до извода, че те са били достатъчно прости и разбираеми, което позволявало да бъдат широко използвани в бързопис. Освен това всеки славянин с лекота и без особени затруднения е можел да ги изобрази. Между другото, много философи виждат в численото разположение на символите принципа на хармонията и триединството.

Българската азбука е всъщност разказ за грамотността: Аз буки веди глаголи добро есть жичье… – Аз зная буквите и животът със знанието е добър… Това ни казва нашето а, б, в.

В превод от прабългарски азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, аан означава бог или небе. В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно, те образуват смислен текст, скрито послание на светите братя към народа, който ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите, какъв е техният смисъл и накъде ще ги поведе родното слово.

Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия й вариант и макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни глаголи, тоест говори: „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.

Преведена на съвременен български език тази уникална азбука звучи така: „Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.

В цялото изговаряне на старобългарската азбука и в тоя ред, в който тя е наредена според Раковски, някои учени мислели, че се скрива в нея старото съкратено българско вероизповедание – „верую-то” на някогашната ни стара религия.

Тълкуването на това „верую” ние намираме в „Ключът” на Раковски, който е следният:

"ЖИВЕЙТЕ КАТО ЕДНО ЦЯЛО СЪС ЗЕМЯТА"....

безкрайната мъдрост на предците ни...

„Аз буквите познавам,

Говорят те "Доброто съществува”,

Живей като едно цяло със земята.

И не по-малко от нея ще си плодовит.

Каквото хора да си мислите,

наш ще е покоя/ наша ще е радостта

Кажи твърдо думите:

който се учи, хвърля божията светлина.

Въздигай духа си! Жъни (знание)!

Изправи се! Бъди! Извиси се!

Напред! С Божията помощ! Движи се!

Ти юноша, ти мъж, вие хора! “

1.АЗЪ, 2. БОУКЫ, 3. ВѢДѢ, 4.ГЛАГОЛН, 5. ДОБРО, 6. ЕСТЪ, 7. ЖНВѢТЕ, 8. ДЗѢЛО (SѢЛО), 9. ЗЕМЛIА, 10. И, 11. ЙОТА, 12. НЖЕ, 13. Г’ЕРВЬ, 14. КАКО, 15. ЛЮДЬIE, 16.МЪIСЛНТЕ, 17. НАШЬ, 18. ОНЪ, 19. ОНЪ, 20. РЪЦН, 21. СЛОВО, 22.ТВЬРДО, 23. ОУКЪ, 24. ФРЬТЪ, 25. ХѢРЪ, 26. ОТЪ, 27. ША, 28. ЦН, 29. ЧРѢВЬ, 30. ШТА, 31.ЕРЪ (Ъ), 32. ЕРЬ (Ь), 33. ЕРЪI (Ы), 34. ЯТ/ ѢТЬ (E-ДВОЙНО), 35. ЮСЬ , 36. ЙО /ЙОТ (ОТПАДНАЛА), 38. ЕН, 39. ОН, 40. ЙЕН, 41. ЙОН, 42. КСИ (ОТПАДНАЛА), 43. TИТА (ДНТА), 44. V(И)ЖНЦА (Ü). (изписването е според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия).

Поклон пред паметта на светите братя Кирил и Методий, пред техните ученици и делото, с което ни завещават светлина и единение с природата!

По материала работи Ели Маринова

Четете още: