Всеки втори у нас с хипертония

55% от населението у нас са хипертоници, показва проучване от 2015 г.  А над 65 години това са над 2/3 от хората. Това каза в сутрешния блок на тв „Черно море“ с водещ Иван Барбов кардиологът д-р Илия Катранджиев, началник на Спешния център за възрастни към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.  Днес отбелязваме Световния ден за борба с хипертонията. По негови думи честото измерване на кръвното налягане с качествен апарат е важно за предразположените към заболяването. В 11 града в България се извършват днес измервания. Във Варна безплатно всеки може да си измери кръвното в двора на МУ и пред Операта.

Най-често българинът иска от джи-пи-то си направление за кардиолог и ендокринолог. Това показва справка на НЗОК. Тенденцията е обяснима, след като у нас броят на хипертониците, които ползват лекарства с намаление е близо ¼ от населението на страната. Хипертоничните кризи носят сериозен риск за здравето. Но повечето хора не знаят какво да правят в такава ситуация.

В т. нар. развити страни е факт увеличаването с всяка година на хипертониците – Европа САЩ, Русия, отбеляза д-р Катранджиев. За съжаление има ръст на усложненията от хипертоничната болест у нас. Това са социално значимите заболявания – мозъчни инсулти, инфаркти, сърдечна недостатъчност. Освен наследствена обремененост, сред основните причини за това е затлъстяването. Около 1 млрд. души по света са с наднормено тегло. 600 млн. от тях са затлъстели. Редукцията на теглото би била полезна за нормализиране на кръвното налягане. Целенасочено трябва да се работи в тази насока – към рационално хранене. У нас се готви много по-солено. Приятно впечатление ми правят младите хора, с които имам контакт, че се хранят относително разумно, спортуват и се движат. Това е един светъл лъч – добави д-р Катранджиев.

По негови думи стресът е номер едно при отключване на повечето заболявания. Всеки сам би могъл да си помогне. „Когато знаем, че родителите ни са хипертоници, редно е да направим така, че да живеем максимално разумно, за да не последваме съдбата им. Има хора с 200/120 кръвно нямат никакви оплаквания. Широк е спектърът на симптоматиката – от никакви оплаквания, до тежки. Не е за подценяване ролята на профилактичните прегледи, които личният лекар трябва да извърши. От тази година дефиницията за хипертонична болест се промениха в САЩ. Там стойностите  за високо кръвно налягане бяха променени на  130/80 и така автоматично си обогатиха популацията с хипертоници с 31 млн. души. Нашата европейска кардиологична гилдия в края на лятото провежда конгреси. За момента на европейско ниво нашите норми все още са 140/80 като за определена група пациенти (с диабет и сърдечна недостатъчност), нормите са 130/80“ – каза още д-р Катранджиев.

По отношение на страничните ефекти при употреба на медикаменти за кръвно, д-р Катранджиев уточни: „Хубави лекарства няма. Най-добре е човек да не се налага да ги взема. В летния период някои от лекарствата водят до отичане на крайниците, а това води до дискомфорт. Грешка би било на нашите географки ширини да се дават диуретици на хипертоници през лятото, особено през деня. Употребата им повишава нивото на пикочната киселина. Особено при хората с подагра“.

Какво да направи човек при хипертонична криза? Според д-р Катранджиев, той не бива да се паникьосва. Да не сваля рязко кръвното налягане. В рамките на половин един час да се нормализира налягането плавно. Рязкото понижаване води до риск от инсулт. До 24 часа е добре да се намали плавно налягането. Уместно е да се вземе медикамент с по-чист профил. Редно е пострадалият да се обърне към лекуващия си лекар или кардиолог. Една хипертоноична криза може да е придружена с друг проблем. „Виждам хора, които не се обръщат към Бърза помощ, а направо към кардиолог. Което е в много от случаите е спасяващо решение. Това не е добра атестация за здравната система. Баба ми беше хипертония, но тя си вземаше стрък от индрише под езика и това и помагаше. Дали е било плацебо ефект, не е ясно, но ето, че е важно самовнушението и спокойствието по време на подобна криза – допълни още специалистът.

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

Варненчета рисуваха тяхната Европа