40% от хората у нас живеят на тясно, 1,2 млн. жилища пък пустеят

98% от жилищата у нас са частни, което от една страна е проблем, а от друга страна е възможност. Защото, когато са частни, се нуждаят от обновяване, което е отговорност на техните собственици.

В същото време 1 200 000 жилища у нас са необитавани, а 40 % от населението живее в пренаселени имоти. Това стана ясно по време на семинар в Пловдив на тема "Възможности за адресиране на жилищните нужди на уязвими групи, чрез Национална жилищна стратегия 2018 – 2030", в който участва зам.-министърът на МРРБ Малина Крумова, предаде "Монитор".

По думите й собствеността от една страна е инвестиция, ресурс, който собствениците омаловажават в България, но също така, бидейки актив, се нуждае от постоянна поддръжка. Това е един от основните идентифицирани проблеми в проекта за Национална жилищна стратегия.

Жилищният фонд у нас е доста застаряващ и дори компрометиран поради неправилна поддръжка в последните 20-30 години. "Политиката, която държавата може да прилага в тази посока, е разбира се да създаде механизми, било то финансови или законодателни, които да насърчават собствениците да изпълняват задълженията си по закона", уточни Крумова. По отношение на конкретния проблем със сегрегираните райони в немалко общини у нас проблемите са по-големи. На първо място има неуредени въпроси със собствеността на земята и с правото на тези граждани да бъдат настанени точно там, а сградите са без строителна документация и законово не са въведени в експлоатация.

Една от предложените политики за дейност в Националната жилищна стратегия е въвеждането в експлоатация на необитаваните жилища у нас. Според Малина Крумова трябва да се създадат стимули и механизми, така че гражданите, които притежават необитавани жилища, да бъдат стимулирани, може и чрез по-ниски данъци, да ги предложат на наемния пазар.

Това пък да доведе до отдаването на имота на по-ниска наемна цена. „От една страна имаме 1 200 00 необитавани жилища, а от друга – 40% от населението живее в пренаселени жилища. Това са парадоксални аспекти на жилищната политика. Със сигурност не говорим за отчуждаване, за отнемане на тези жилища, а по-скоро за данъчни и финансови стимули те да бъдат предлагани и да бъдат използвани за това, за което са създадени”, обясни Крумова.