На 6 септември Варна отпразнува 133 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Точно в 9,30 ч. пред паметната плоча на княз Александър Батенберг на старата поща бяха поднесени венци и цветя. На 6 септември 1885 г. оттам князът изпраща своята историческа телеграма до правителството, с която приема Съединението.
Последва шествие по бул. „Мария Луиза“ до паметника на загиналите в Сръбско-българската война. Там Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи заупокойна молитва, след което бяха положени венци с военен ритуал от областния управител Стоян Пасев, председателя на Общинския съвет Тодор Балабанов, кмета Иван Портних, представители на държавни и общински ведомства, парламентарно представени политически партии, граждански сдружения и организации. Тържествата бяха организирани от община Варна, Военноморските сили, Варненската и Великопреславска митрополия.
Малко история
Съединението е актът, с който на 6 септември 1885 година Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес. До него се стига след народни бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет(БТЦРК). В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.
С изключение на няколко изолирани произшествия, Съединението е осъществено без кръвопролития, но провокира Сръбско-българската война (ноември 1885) и Българската криза.
Събитията през септември 1885 г.
Първоначалното намерение на БТЦРК е да обяви Съединението на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността от арестуване на организаторите комитетът решава да ускори начинанието. Представители на БТЦРК заминават за Чирпан, Сливен и други градове, за да поведат бунтовнически групи към Пловдив.
На 5 септември е вдигнато въстание в Пазарджик, където привържениците на Съединението с Княжество България установяват собствено управление. По същото време въстават и селата около Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети начело с Чардафон и Ангел Чолаков, които достигат областния център през нощта и на следващия ден. Само чирпанската чета е застигната и разбита от войскова част при село Калфата, при което загиват петима четници.
При вестта за размириците в областта източнорумелийските власти в лицето на председателя на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов се допитват до руския консул в Пловдив дали да обявят самѝ Съединението. След като получава отрицателен отговор, правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив. Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и, без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с Георги Странски, обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.
Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.
Народното събрание, което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.
Със Съединението и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор. Територията и населението на Княжество България се увеличават съществено.
6 септември е официален празник за България от 1998 г.
Ставри Таргов
Снимки Пламен Гутинов
Коментари