Исторически неделен ден предстои в Македония. Жителите на страната ще трябва да решат, дали балканската държава ще се казва вече Северна Македония.
След дълги преговори с Гърция, най-накрая двете страни се разбраха Бившата югославска република да има свое ново име. Съгласието на политиците в двете държави за постигането на консенсус около това име отваря пътя на Скопие към така желаното членство в Европейския съюз и НАТО, но само ако то бъде прието от избирателите.
Въпросът, на който трябва да отговорят избирателите, гласи: "Подкрепяте ли членството в Европейския съюз и НАТО като приемете споразумението между Република Македония и Република Гърция?".
Това ще бъде третият референдум в историята на страната. Той не е с обвързващ характер и дори ако мнозинството от отговорите се окажат отрицателни или участието не е достатъчно, за да бъде обявен за валиден, македонският премиер Зоран Заев може да премине към изменение на конституцията и утвърждаване на промяната на името.
По данни на македонската Централна избирателна комисия малко над 1,8 милиона гласоподаватели имат право да участват в допитването. За да бъде сметнат за валиден референдумът, трябва да гласуват над половината, т.е. около 903 хиляди души.
След плебисцита ще е нужна подкрепата на две трети или 81 от общо 120 депутати в македонския парламент, за да бъдат одобрени конституционните промени в споразумението между Скопие и Атина. Когато тези процеси завършат в Македония, споразумението следва да бъде одобрено и от гръцкия парламент.
Според социолозите предимство на този етап има лагерът, подкрепящ договора. Важен момент е обаче, дали във вота ще участват необходимите 50% от избирателите, за да бъде той счетен за валиден.
Различни националистически сили в самата Македония обаче, включително политици от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, призовават за бойкот на вота. Президентът Георге Иванов, който се ползва с подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ, също заяви, че няма да гласува и окуражи и други избиратели да направят същото.
Ако, обаче, македонците изоставят Преспанското споразумение, то изолацията на страната поне от страна на Гърция ще продължи, а така практически ще се блокира пътя на Македония към НАТО и ЕС, което ще засили риска от политическа нестабилност вътре в самата страна.