Световния ден за защита на животните отбелязваме днес

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ, архив

Днес е 4-и октомври - денят, в който хиляди природозащитници по цял свят и организации за закрила на животните отбелязват Световния ден за защита на животните. Началото му е поставено през далечната 1931 г. от участниците в международен конгрес на еколозите, проведен във Флоренция.

Датата е избрана и заради католическия празник, посветен на св. Франциск – покровител на животните и природата. Въпреки това в отбелязването на този ден се включват и много хора, изповядващи различна религия и с всевъзможни политически убеждения. Онова именно, което ги обединява, е уважението и любовта им към животните; желанието им да изразят благодарност към онова, на което ни учат те.

Факт е, че в много далекоизточни храмове, църкви и синагоги по света се четат благословии. От друга страна организациите за защита на животните използват празника, за да насочат вниманието на хората по света към бедстващото състояние на животинския свят на нашата планета.

Незлобливост, благодарност, вярност, саможертва, преданост, кураж и великодушие – все качества, с които по-малките ни събратя на тази планета обогатяват живота ни и ни правят по-добри и състрадателни.

Животът е пълен с примери за благородството и всеотдайността на животните. Помните ли трогателната история на Хачико – преданото старо куче, очаквало завръщането на стопанина си цели 7 години след неговата смърт? Ами онази разтърсваща история за Бим черното ухо? Да не забравяме и вълнуващите послания в книгите, разказващи за безрезервната обич, преданост и вярност, на които животните са способни. Романи, оставили незаличим отпечатък в съзнанието и сърцата на не едно поколение ("Дивото зове”, "Майкъл, братът на Джери”, "Червеното пони”, "Лъвицата Елза", "Кучешко сърце","Серенгети не трябва да загине”).

По най-последни данни повече от 1/3 от видовете бозайници на Земята са под реалната заплаха от изчезване! И виновни за това сме ние, хората. Така, за съжаление, човечеството продължава да губи и най-хубавото в себе си – единението си с природата...