46-години от откриването на най-старото съкровище

На 22 октомври 1972 година във Варна е открито най-старото технологично обработено злато. Съкровището е намерено в района на днешната Западна промишлена зона между два завода, на около 500 метра от езерото. 

Открива го 22-годишният тогава багерист Райчо Маринов от дългополското село Аспарухово. Той дори и не предполага на каква находка се е натъкнал. Предметите били с блед цвят и момчето въобще не е предположило какво ценно съкровище е открил. Той събрал всички предмети и ги поставил в кутия от обувки. После прибрал кутията в кабината на багера си.
Когато Райчо Николов се прибрал в Дългопол, той показал откритието си на своите родители. Те пък се свързали с техен съсед – проф. Димитър Златарски, който бил шеф на местния музея. Професорът още щом зърнал съкровището разбрал, че това е много ценна находка. Обадил се на археолози и на директора на музея във Варна – д-р Иван Иванов. Учените веднага организирали по-нататъшни разкопки на мястото, на което са открити първите предмети.

При последващия анализ на скъпоценностите се установило, че всички предмети са от чисто 24-каратово злато. А мястото, на което са открити находките, е било халколитно гробище, датиращо от около 5000 – 4400 година преди Христа. Ценното откритие е било наречено Съкровището на варненския халколитен некропол, а цивилизацията, на която е принадлежало то е наречена „Култура Варна”.

Ценната находка представлява най-голямото количество на обработено злато в целия свят, датиращо от 5 хил. години пр.Хр. При разкопките са проучени над 7500 кв. м., сред които са открити 294 гроба с повече от 3000 накити и украшения от чисто злато с общо тегло над 6,5 кг. Епохата, от която е датирано съкровището, е късната каменно-медна епоха. С тези ценни предмети се опровергава схващането до този момент, че най-древния ползван метал е медта. Очевидно е, че заедно с обработването на медни предмети, са се правели и такива от 24-каратово злато, което е било израз на почит към величието и могъществото на древните хора.

При проучването на един от гробовете в некропола са открити два златни бика. По-малкият бик има 45 точки, а по-големият – 56 точки.
Уникалното при тези точки е, че тези числа, умножени по ръста на по-големия бик, който е 58,17 мм, се получава височината на Хеопсовата пирамида – 146,5 метра.

Варненското златно съкровище е не само най-старото в света, но и едно от най-уникалните.