На 8 декември българските студенти отбелязват своя празник. Студентският празник датира още от 1903 г., когато се е чествал 15-годишният юбилей на Софийския университет. През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото висше училище в България да има "по-особен, свой празник".
През 1902 г. Академичният съвет на Софийския университет решава това да е денят на просветителя Свети Климент Охридски - 25 ноември. По нов стил това е 8 декември. Министерството се съгласява и студентите го отбелязват за първи път през 1903 г.
Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на Софийски университет на 8 декември отново е възстановен.
На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на всички български студенти. Така празникът започва да се чества в цялата страна. Преди това Софийският университет решава да отдели патронния си празник от общия празник на 8 декември и определя 25 ноември за свой официален празник.
Софийският университет, станал причина за честването на сегашния студентски празник, е основан на 1 октомври 1888 г. Създаден е по инициатива на Иван Шишманов и Емануил Иванов като Висш педагогически курс при класическата гимназия с историко-филологическо отделение. Със закон от 1 януари 1889 г. курсът се превръща във висше училище с допълнителни отделения (факултети).