Само 9% от болниците у нас предоставят комплексна услуга

От 241 изследвани болници у нас комплексно лечение над средното ниво могат да предоставят едва 23 лечебни заведения, това прави 9% от наличните лечебни заведения.

Това показват данните от проучване, наречено Индекс на болниците, което цели да проследи състоянието на болничната помощ у нас.

Индексът на болниците се съсредоточава в два показателя - ортопедичните операции и кардиохирургията.

По-малко от 21% от болниците у нас са над средното ниво по отношение на възможността да извършват сложни ортопедични операции. От 84 проучени лечебни заведения 58 не постигат средното ниво на операциите, обясни проф. Петко Салчев, консултант на проекта "Индекс на болниците". На пресконференцията в БТА беше даден пример с болница, която разполага с две хирургически легла, но е отчела като извършени 2000 ортопедични операции за година, някои от тях тежки и сложни. За сравнение - ВМА, която разполага с три легла, отчита 1700 операции.

Председателят на Българската ортопедична и травматология на асоциация проф. Асен Балтов призова лекарите "да не се опитват да правят нещо, ако липсват необходимите компетенции", пише neews.bg

Според него хората не получават по-качествено лечение чрез повече болници и е нормално да няма изявени специалисти в най-малките болници.

Затова, по думите му, са отворени спешни центрове.

10 000 сменени изкуствени стави на година не са много за населението на България, обясни той във връзка със зачестилите коментари в обществото, че у нас все повече се извършват операции за подмяна на стави.

Балтов е убеден, че трябва да се спазват стандартите, но и НЗОК да затегне възможността да се сключват договори с болници, които не отговарят на критериите и да има експерти, които да контролират дейността. Той изтъкна още, че липсва регистър, в който да бъдат ясни какви импланти се слагат при смяната на изкуствените стави, защото така не може да се проследи качеството.

Областта на кардиохирургията също се коментира в Индекса на болниците.

Средно по 157 операции на ден се извършват във водещите болници в страната, а едва 3% от тях са по евтините клинични пътеки.

Проф. Петко Салчев и председателят на Българското дружество по кардиохирургия проф. Генчо Начев настояха за законодателни промени, които да позволяват да се проследява качеството на услугите в здравеопазването.

Също така те подчертаха, че и индекс не показва качеството на дейността и дали са спазени показанията за тази дейност, тоест дали се е налагала интервенция или не.

Нужно е от една страна на съсловието и от другата страна на общество да знаят цената на тази услуга, заслужава ли си и дали отговаря на европейския стандарт за качество, обясни проф. Генчо Начев.

Опитът за преценка на коректността на данните се сблъсква и с отказ от предоставяне на информация. Касата няма капацитет да прави анализ и да проверява практическата работа. Тя се занимава с точките и запетайките, с административните дейности, обобщи проф. Начев.

Според специалистите високоспециализирана дейност като трансплантация и използване на изкуствени сърца би следвало да се концентрира в една болница, а лечението на деца да се концентрира в друга болница с оглед подобряване на качеството. Не е ясно дали всички лекари са склонни към такава професионална коректност. По думите на Начев, липсват инвестиции от страна на държавата за високотехнологични дейности, но може би те биха се намерили при адекватен контрол.

Четете още: