С наричане за берекет зарязаха лозите в с. Тополи

Лозето, виното и софрата винаги са били в центъра на празника Трифон Зарезан. С песни, хоро и руйно вино зарязаха лозите в село Тополи и тази година в деня на лозарския покровител Свети Трифон.

Веселата тополчанска дружина с бъклица вино в ръка, начело с гайдар изви традиционното хоро насред селото, което се играе на този ден вече повече от 30 години. „Нека виното и любовта бъдат нашата пътеводна звезда и да носят благоденствие на село Тополи“ – каза кметът Демир Георгиев.

Общинският съветник Марица Гърдева също пожела на тополчани здраве и богата реколта, късмет и плодородие.

Мъже и жени, облечени в народни носии и закичени с първото пролетно цвете - кокичето, се хванаха на хорото и изпяха песни за берекет.

След хорото всички седнаха на обща трапеза, препълнена с прясна пита, тутманик, печена или пълнена кокошка, пържени яйца и много вино. Празникът приключи на голямата обща трапеза, където всеки бе донесъл по нещо – питка, баница, туршия и разбира се кана с вино и ракия.

По-късно мъжете посетиха лозята си, зарязвайки по три пръчки, а кютуците поляха с вино.

С обръщането на църковния календар от стар в нов стил много празници се оказаха откъснати от религиозния си корен. Трифон Зарезан е типичен пример за селски сбор, който се празнува на старата си дата, въпреки че денят на светеца закрилник на селото в църковния календар вече е друг. Повечето лозари продължават да си го празнуват по старому на 14-ти февруари.

Впрочем канонизираният от църквата Свети Трифон, чийто празник е на 1 февруари, денят преди Сретение господне, няма нищо общо с онзи Трифон, който народът почита като светец-закрилник на лозарите и винарите.

Светецът-лозар от българската народна митология е друг човек като биография, а още повече като душевност. В народните представи Трифон Зарезан не е никакъв мъченик, а махмурлия, пострадал чрез собствената си ръка, поради самонадеяност. Такъв е образът на Трифон в българската народна митология. Затова е Зарезан, а някъде го наричат и Чипия, защото си отрязал носа. Двойнствената природа на Свети Трифон е отразена и в българската иконография. Някои зографи от миналия век, въпреки че рисуват канонизирания от църквата светец, поставят в ръката му лозарски косер.