63% от растенията са на изчезване

Способността на света да произвежда храна е подкопана от неуспеха на човечеството да защити биологичното разнообразие, според първото подобно проучване на ООН за растенията, животните и микроорганизмите, които помагат да има храна в нашите чинии.Ясното предупреждение беше отправено от Организацията за храни и земеделие, след като учените откриха доказателства, че природните системи за подпомагане, които подкрепят човешкия режим на хранене, се влошават по света, тъй като стопанствата, градовете и заводите ограбват земята и изпомпват химикали.

През последните две десетилетия приблизително 20% от земната растителна площ е станала по-малко продуктивна, се казва в доклада.В него се отбелязва “изтощителна” загуба на почвено биоразнообразие – гори, тревни пространства, коралови рифове, мангрови гори, находища на водорасли, както и загуба на генетично разнообразие сред растителните и животински видове. В океаните една трета от риболовните зони са опустошени.Много видове, които индиректно участват в производството на храни, като например птиците, унищожаващи вредители на културите и мангровите дървета, подпомагащи пречистването на водата, са по-малко, отколкото в миналото в цели 91 страни. 63% от растенията, 11% от птиците и 5% от рибите и гъбите са на изчезване. Опрашващите видове, които предоставят основни услуги на три четвърти от световните култури, са застрашени. Освен подробно документирания спад на пчели и други насекоми, докладът отбелязва, че 17% от гръбначните опрашители, като прилепите и птиците, са застрашени от изчезване.Веднъж изгубени, видовете, които са от решаващо значение за нашите хранителни системи, не могат да бъдат възстановени. Това поставя бъдещето на нашата храна и околна среда под сериозна заплаха.“Основите на нашите хранителни системи са подкопани”, пише в проучването Грациано да Силва, генерален директор на Организацията за храни и земеделие. “Части от общия доклад създават мрачна картина. Налице е дълбока загриженост, че в толкова много производствени системи в толкова много страни се твърди, че биоразнообразието за храните и селското стопанство и предоставяните от него екосистемни услуги, са в упадък. “

Селското стопанство често е обвинявано, поради промени в използването на земята и неустойчиви управленчески практики, като прекомерна експлоатация на почвата и третиране с пестициди, хербициди и други агрохимикали.Повечето страни заявяват, че основният двигател за загубата на биоразнообразие е преобразуването на земята, тъй като горите са изсичани за селскостопански цели, а ливадните площи са покрити с бетон за целите на градове, фабрики и пътища. Сред другите причини са свръхексплоатацията във водоснабдяването, замърсяването, разпространението на инвазивни видове и изменението на климата.Тенденцията е към еднообразие. Въпреки че светът произвежда повече храна, отколкото в миналото, тя разчита на непрекъснато разширяващите се монокултури.

Две трети от растителната продукция идва само от 9 растителни вида (захарна тръстика, царевица, ориз, пшеница, картофи, соя, плодове от маслодайна палма, захарно цвекло и маниока), докато много от останалите 6 000 култивирани вида са намалели и източниците на диворастяща храна стават все по-трудни за намиране.Въпреки че потребителите засега не забелязват никаква промяна, когато отиват да пазаруват, авторите на доклада казват, че това може да се промени.„Супермаркетите са пълни с храна, но най-вече внесена от други страни и няма много разновидности. Зависимостта от малък брой видове означава, че те са по-податливи на зарази и изменение на климата. Това прави производството на храни по-малко устойчиво”, предупреждава Джули Белангер, координатор на доклада.

Като пример, докладът отбелязва, че прекалената зависимост от тесен кръг от видове е основен фактор за глада, причинен от болест по картофите в Ирландия през 40-те години на миналия век, срива в зърнените култури в САЩ през 20-ти век и загубите от производство на таро в Самоа през 90-те години.“Налице е спешна нужда да се промени начинът, по който се произвежда храна и да се гарантира, че биологичното разнообразие не е нещо, което ще бъде пренебрегнато, а ще се третира като незаменим ресурс и ключова част от стратегиите за управление”, казва Белангер.Биологичното земеделие, например, сега обхваща 58 млн. хектара (143 м.кв.) в световен мащаб, но това е само 1% от глобалната земеделска земя.

Докладът призовава за повишен интерес на правителствата към биоразнообразието, тема, която рядко получава същото внимание като изменението на климата. Много държави съобщават за икономически загуби, причинени от изчезващи или променящи се екосистеми. Ирландия, Норвегия, Полша и Швейцария отбелязват намаляващи популации на пчели. Египет е загрижен, че рибната промишленост ще пострада, защото рибите мигрират на север поради повишаването на температурите на океана. Гамбия съобщава, че общностите са принудени да купуват скъпо струващи промишлени продукти, тъй като свободните източници на дива храна стават все по-оскъдни.

Кризата с биологичното разнообразие трябва да бъде издигната глобално на дневен ред с дискусия на следващата Г-7 през април, Световния конгрес за опазване през юни, а след това и на голямата конференция на ООН в Пекин през следващата година.„По целия свят библиотеката на живота, развиваща се в продължение на милиарди години – нашето биоразнообразие – се унищожава, трови, замърсява, ограбва, ограбва, изсмуква и изгаря със скорост, невиждана в човешката история“, алармира ирландският президент Майкъл Хигинс на конференция за биологичното разнообразие в Дъблин в четвъртък.

agrozona.bg

Четете още: Папата обеща да се бори с всеки случай на сексуално насилие