На бял кон св. Тодор отива при Бог да донесе лятото

Днес християните отбелязват Тодоровден. Празник, известен още като Конски Великден. Тодоровден няма постоянна дата – този празник се отбелязва първата събота след началото на Великите великденски пости. Датата на празнуването му, както и тази на Великден, се определя спрямо лунния календар.

Народните поверия

Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Тодоровден е и празник на конете, коневъдството и конния спорт. Този ден се празнува основно за здравето на конете. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. За Конския Великден са характерни и организирането на конни състезания – кушии.

На Тодоровден трябва да се свари жито, което да бъде благословено в църквата.

Интересен обичай е запазен в поповското село  Садина. Всяка година в селото се пресъздава ритуалът по предаване на конската опашка, известна като първото българско знаме от времето на хан Аспарух. Най-старият коняр в селото предава опашката на най-малкото момче, което ще се състезава в конното надбягване.

За няколко от светците, чиято памет честваме през годината, ще чуете, че носят топлото време. Едно от преданията сочи, че на този ден свети Тодор обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче“ или „копито“, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете. Обичаят на Тодоровден е да се раздава варена царевица. 

Църквата

Свети Тодор е събирателен образ на двама великомъченици – през март християните почитат паметта на свети Тодор, чийто образ през Ранното средновековие е обединил култа към светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.

В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар“, въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение. Двама от тях са воини-великомъченици - св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Интересно е, че 

народният празник Тодоровден, който няма точно фиксирана дата,

а зависи от началото на Великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии. 

Денят се свързва от православната църква с почитането на паметта на св. Теодор Тирон. Той спасил християните от оскверняване – легендата разказва, че император Юлиан Отстъпник поискал от православните християни да ядат идоложертвена храна по време на Великденския пост. Императорът наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолските жертви всички постни храни на християнския пазар и по този начин християните, макар и не знаейки, да се осквернят. Градоначалникът изпълнил заповедта. За заповедта на Юлиан знаел и свети Теодор Тирон, който отишъл при цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. Свети Теодор казал на Евдоксий през тази седмица християните да си приготвят единствено варено жито – коливо.  Предупредените християни не си взели никаква храна от пазара и затова всяка година почитат светеца от благодарност.

Повод да почерпят имат носещите имената Тодор, Тодорка, Теодор и Теодора, Траян, Траяна. 

Честит празник на всички българи! В очакване на идващата пролет да се помолим на всички светци с името Тодор да ни донесат здраве и изобилна година!