Документи разкриват пропаст в климатичните цели на страните от ЕС

Поверителни документи, подготвени за срещата на лидерите на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел преди дни, разкриват огромни различния между европейския Изток и Запад по отношение на климатичните цели до 2050 г., съобщава Euractiv. 
 

В единия лагер присъстват страни като Франция, Холандия, Люксембург, Испания, Португалия, Финландия, Швеция и Дания, които подкрепят плана на ЕС за декарбонизиране до средата на века, с което ще се отговори на изискването на Парижкото споразумение за климатичните промени за поддържане на глобалното затопляне под 1,5 градуса по Целзий.
 

В другия лагер са Германия, Полша, Унгария и Чехия, които отказват да се присъединят към визията на ЕС за постигане на климатичните цели в рамките на Парижкото споразумение.
 

„Когато става въпрос за климатичните промени, съществува растяща пропаст между Германия и Полша, от една страна, и  Франция и останалите европейски държави, от друга страна“, посочва Себастиян Манг от „Грийнпийс“.
 

Според него Германия се опитва да спре опита на Франция и редица други страни за постигане на целта от нулеви емисии на парникови газове до 2050 г.
 

През изминалата година Европейската комисия представи сценарии за действия по отношение на климата до 2050 г., като призова страните членки на ЕС да подкрепят нейните предложения за постигане на целта от нулево ниво на емисии въглероден диоксид до средата на века.
 

По думите на еврокомисаря по климата и енергетиката Мигел Ариас Канете целта на ЕС трябва да бъде именно постигането на неутралитет по отношение на климата до 2050 г. Според него няма начин този план да бъде заобиколен.
 

Климатичните специалисти предупредиха през 2018 г., че глобалното затопляне над 1,5 градуса по Целзий ще има пагубни последици за планетата като наводнения, суша и бури, които ще предизвикат масови миграции.
 

В тази връзка ЕК предупреждава, че подобно стечение на обстоятелствата ще има сериозно негативно влияние върху производствената дейност на икономиката на ЕС, включително и производството на хранителни продукти, което в крайна сметка ще засегне политическата стабилност.

Investor.bg