Българинът харчи по-малко за храна за сметка на данъци

Mакар разходите за храна през изминалата година да са се увеличили с 9% в сравнение с 2017 г., за първи път те са под 30% от общите разходи на лице от домакинството. Според данни на НСИ за доходите, разходите и потреблението на домакинствата, българинът е изхарчил 29.7% от спечеленото за храна.

Така за 2018 г. един човек е отделил 1714 лв за храна и безалкохолни напитки, пише "24 часа". 10 години по-рано го е правил за 1216 лв, а като дял от общите разходите - това е било 36.5% от разходите му. Това показва, че тези разходи са намалявали с всяка година.

За тези последни 10 години разходите за храна са по-малко, но за сметка на данъците и социалните осигуровки. За тях през 2009 г. средният разход на човек е бил 229 лв, което е с дял от 6.9%. 10 години сумата става 738 лв и 12.8% от разходите, пише Dnes.bg.

Парите за вода, ток и парно въпреки голямото поскъпване за  този период намаляват като дял от общите разходи. През 2009 г. за това са отивали средно 484 лв., а през 2018 г. - 787 лв. Преди 10 г. делът им е бил 14.7% от общите разходи, а сега са 13.6%.

Покупателната способност на българина, измерена през хранителните стоки, нараства почти за всички. Има само няколко изключения като краве масло, грозде и др.

През изминалата година общият годишен доход средно на лице от домакинството е 6013 лв. и нараства със 6% в сравнение с 2017 г., показват данните на НСИ. Ако се пресметне и инфлацията, реално доходите нарастват със 7.3% за това време.

За последните 10 години има видими тенденции - приходите от заплата твърдо се увеличават, макар за сметка на тези от пенсии и някои социални помощи.През 2009 г. например заплатата е била 52.25 от приходите , аз миналата година - 55.5%.

Допълнителните пари извън заплатата намаляват почти двойно за този период, а приходите от пенсии и от собственост се свиват значително. По отношение на пенсиите единственият период, през който те са се увеличили рязко като дял, е началото на кризата. Семейните добавки за деца се увеличават като дял от общите приоди за последните 10 г.

Въпреки силният ръст на жилищното строителство 93.2 % от българските домакинства живеят в жилища, строени преди 1990 г. Най-големият проблем у нас не е възрастта на жилищните сгради, а тяхната благоустроеност. Благата на цивилизацията не са еднакво достъпни за жителите на селата и на градовете. В България малко над една пета от жилищата нямат едновременно ток, вода, канализация, баня и тоалетна вътре в жилището. Централна канализация имат например едва 41.2% от жилищата в селата, а в градовете такава има не 100 %, а само в 95,2% от домовете.

В селата почти една трета от жилищата - 29.3% все още нямат тоалетна вътре в къщата. Любопитното е, че баня вътре в къщата нямат 14.3% от селските жилища, което е по-малко от онези, на които тоалетната е на двора.

Около една трета от българските домакинства - 34.1% заявяват, че нямат необходимост от лек автомобил. Това е отговор, различен от липсата на финансови средства за поддръжка на лека кола, както са отговорили 14.3% от домакинствата. За сметка на това 51.1% от тях имат лек автомобил, а 6.1% притежават два и повече.

В днешно време се оказва също така, че 37% от домакинствата нямат нужда от интернет вкъщи, а 38.3% преценяват, че нямат нужда и от компютър. Все пак в градовете 62.6% от домакинствата притежават компютър, а 64.7% ползват услугите и на домашен интернет