Честваме 142 г. от обесването на Васил Левски

Днес се навършват 142 години от обесването на Васил Левски. Години, които бележат не смъртта, а безсмъртието на Апостола.

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е един от най-великите българи. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет, български национален герой. Създадената от Левски Вътрешна революционна организация е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война, довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта. На 27 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче, край Ловеч. Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 февруари. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Всяка година, на тази дата България скърби за Апостола на Свободата и отдава почит пред делото му.
Почит към Апостола ще бъде отдадена и във Варна днес. От 10 часа ще започне поклонението пред барелефа на Левски на ъгъла на бул. „Васил Левски“ и бул. „Осми Приморски полк“. Общоградското поклонение с военен ритуал и заупокойна молитва пред Паметника на Васил Левски в Морската градина е с начален час 11.00 часа.

Минута за поклон

Ден като другите. Но не съвсем.
България скърби за тебе, Дяконе!
Бесило, бяла риза и перчем -
като светкавица пронизват мрака.

За кой ли път във лъвския ти скок
днес търсим жадно смисъл и опора...
А ти ни даде простичък урок -
до смърт да си останем честни хора.

Минута за поклон. Да помълчим.
Най-святата минута във живота ни.
Ще можем ли дълга си да платим,
Апостоле, пред твоята Голгота!

Светът е все така несъвършен,
животът ни - кръстосан от въпроси.
Притиснати от грижи, ден след ден
в душите си разпятието носим...

Поетите с пресипнал глас редят
куплети като въглени в жарава.
Ала остава глух и ням светът,
потънал в суета и мрачна слава.

И нещо пак не ни достига днес,
небето слиза над главите ниско.
Кой още вярва в думичката „чест",
къде са идеалите ти чисти?

Как кривиците в нас да заличим
и времето без страх да преобърнем!
Минута за поклон. Да помълчим.
Историята няма да те върне.

Орисани сме да живеем тук -
в земята на войводи и апостоли.
От нас единствено (от никой друг!),
зависи отговорът на въпросите!

Петранка Божкова