Камери ще следят пътя на боклука в страната

Kамери ще следят в реално време движението на отпадъците у нас. Това предвиждат промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух, които бяха приети на второ четене в Комисията по околна среда. Основната идея е да се поставят под видеонаблюдение големите и средни горивни инсталации над 20 MW.

Така ще се следи каква суровина се ползва за изгарянето. Въпросът за емисиите, получени от изгаряне, се появи след съмнението, че в някои тецове се гори смет, основно така нареченият RDF (твърд дехидратиран високоенергиен отпадък). Проверките на районните екоинспекции и местните управи регистрираха известни нарушения, но те не бяха съществени. Поставянето на камери пък ще даде възможност да се следи непрекъснато процесът не само на входа на пещите, но и на площадките, където се съхранява суровината за изгаряне.

„Вносители на предложението сме от групата на ГЕРБ, заедно с колегите от ВМРО. То беше прието единодушно“, каза за „Монитор“ председателят на парламентарната екокомисия Ивелина Василева. Тя уточни, че чрез видеонаблюдението операторите ще бъдат задължени да съхраняват записите в рамките на 6 месеца, за да има възможност за последваща проверка, ако има някакви съмнения за нерегламентирана дейност. „Така хората също ще имат достъп до тази информация и ще бъдат елиминирани практиките на нерегламентирано изгаряне“, допълни тя.

Освен в тецове и заводи с горивни инсталации, видеонаблюдение да има и на депата за отпадъци, както и на инсталациите за сепариране, предложи и депутатът от ГЕРБ Младен Шишков. С въвеждането и на тази мярка ще може да се проследи движението на отпадъците от източника до крайната „спирка“ независимо дали това е депо, сепарираща инсталация или инсталация за производство на RDF, която засега е само една у нас. Контролът ще е на всяка една от точките и появата на нерегламентирана смет за горене ще може да се засече. Проверките, които в момента се правят, не са особено ефективни, защото дори и да са внезапни, не гарантират, че нарушенията ще бъдат открити, за да се санкционират.

А за нарушителите с промените в закона се налагат сериозни глоби. За първо нарушение санкцията е от 15 000 до 50 000 лева, а за второ – от 50 000 до 150 000 лева. След като депутатите приемат промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух на второ четене и те се обнародват, операторите ще бъдат задължени да поставят камерите в срок от 2 месеца.

Другото предложение, което е направила Ивелина Василева, е свързано с Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха. Екоминистърът да се отчита по въпросната програма един път годишно и да представя изпълнението на мерките по нея. Това сега се случва по-рядко, а нагласите в обществото са за по-строг контрол и за реални мерки, с които да се гарантира, че хората дишат чист въздух.

А в приоритетите на проекта в тази национална програма са включени всички мерки по обезвреждане на отпадъците като цяло, тъй като те са част от системата, която има отношение и към чистотата на въздуха. В програмата е заложено от началото на 2020 г. да се рециклира половината от общото тегло на отпадъчните материали, като хартия, картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата. За безопасните строителни отпадъци процентите са 70. При тях трябва да има преизползване и рециклиране, както и да се използват за засипване, вместо други материали. До 35% трябва да се ограничат пък депонираните биоразградими отпадъци от домакинствата. Факт е обаче, че все още няма детайлно проучване на морфологиятa на битовата смет, пише monitor.bg.

Минимум 55% от общинските отпадъци да се рециклират до 2025 г., над 60% до 2030 г. и над 65% до 2035 г. Над 50% от отпадъчните пластмасови опаковки да се рециклират до 2025 г., а опасните отпадъци от домакинствата да се събират отделно до 2022 г., биологичните отпадъци до 2023 г. и текстилът до 2025 г. До 2035 г. количеството депозирани общински отпадъци трябва да се намали до 10% или по-малко от общото количество генерирани общински отпадъци, са целите на националната програма. По отношение на санкциите пък прилагането на принципа „замърсителят плаща“ би трябвало да даде финансови стимули за намаляване на количеството отпадъци.

Целите, които си поставят националните програми за управление на отпадъците и за контрола на чистия въздух, са амбициозни, но и задължителни, тъй като ни ги налагат редица директиви на Европейската комисия. Сега разходите у нас са насочени главно към изграждането на центрове за управление на отпадъци, сепариращи линии, съоръжения за компостиране. Пари се отделят и за рекултивация на стари депа, които практиката показа, че лесно се палят. Междувременно обаче се оказа, че ситуацията налага да се вземат сериозни мерки по контрола, тъй като вносът на отпадъци е разрешен в рамките на ЕС. И въпреки че родното законодателство е наложило ограничения от 50% на вносната смет за горене, са необходими мерки за оползотворяване на местните отпадъци.