Стотици се отбиха в едноименния храм на Петковден

Стотици миряни се отбиха в любимия си храм Света Петка“ във Варна навръх големия християнски празник Петковден. Със света литургия, отслужена от отец Живко Георгиев, едноименната църква отбеляза храмовия си празник. Малко по-късно бе раздаден курбан за здраве. Този ден православната християнска църква посвещава на преподобна Параскева или Петка Българска.

Народът

Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата. Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

Поверия

От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее. На 14 октомври православната църква почита Света Петка. Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега. Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.

Трапезата

На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото семейство да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

Коя е светицата?

Преподобна Петка, именувана също Параскева, е живяла през ХI век. Родителите й били българи. Семейството живеело в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Един ден в църквата чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!". Тези думи я развълнували силно и решила да ги изпълни.

На 14 октомври луната бе пълна, под знака на Овен

На 14 октомври видяхме поредното пълнолуние, този път в знака на Овен. Пълнолунието в астрологията бележи повратна точка или затваряне и неговото влияние вече се усеща. Това космическо събитие е вълнуващо както за тези, които търсят любов, така и за обвързаните. Няма да липсва напрежение. Възможно е да бъдем резки, разкриващи своите емоции, защото повече не можем да ги задържаме в себе си.

Варненският храм „Света Петка“

Строежът на църквата започва през 1901 г. и е завършен през 1906 г., но се освещава много по-късно от митрополит Йосиф. За разлика от повечето храмове във Варна, “Света Петка” е една от малкото църкви, която не е била разрушавана. Нейното изографисване е едва през 1973 г. от зографът Александър Сорокин и с помощта на художниците Димитър Бакалски и Сергей Ростовцев. Историята не пази спомени за точната дата на първата служба, но се отбелязва, че се е служело в храма и преди той да бъде осветен. През 1928 г. била построена и пристройката към църквата, която днес е позната като кръщелната. До 1945 г. тя била ползвана като кухня за бедни.

На този ден именници са: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Честит празник!

Снимки Пламен Гутинов