Днес е Видовден

Всеки от нас е чувал израза "Ще дойде Видовден!". Но малцина знаят смисъла на тази фраза. Такъв ден наистина съществува. Днес - 15 юни, е именно Видовден. 

Това е един от не много известните и слабо проучени празници в обредния календар на България. Една от причините е, че той не е познат навсякъде в България, а се е чествал само в ограничен кръг региони в западната й част - Годечко, Трънско, Брезнишко и др.

Според едно народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани "градушкари") - Въртоломей и Елисей, и се отбелязва за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.

Към представата за Видо или Видьо като градушкар насочват и някои обредни практики за предпазване от градушка. 
В много по-голяма степен, отколкото с предпазването от градушки, Видовден е свързан с култа към Слънцето. Както за дните на споменатите градушкари, така и за Видовден се вярвало, че на него слънцето се обръща за зима. Затова на този ден ставали много рано, преди да изгрее слънцето, та когато изгрее, да го видят как се завръщало назад, към зимата. 

Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота. Момите изпълняват магически практики и любовни гадания: мият се с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги видят слънцето, съседите и ергените.

В народната митология Вида е своеобразен образ на днешната Темида. Тя отсъжда правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората от векове знаят, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден и тогава сметките се уреждат. Празникът е един от най-самобитните и автентични празници, познати в Западна България.

Има обаче и други поверия, според които това е денят на Видьо, или Видо, езическо божество, един от четирима градушкари — Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. От там е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!".

Според трето поверие празникът е посветен на свети Вит. Светецът е живял в края на III и началото на IV век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. 

През 2013 г. Брезник патентова Видовден. Градът се сдоби със запазена марка на граовския събор, отмъквайки я след дългогодишен неофициален спор от Трън и Годеч. Там също от дълги години посрещат празника, но кметовете им не се сетиха да си извадят документи от Патентното ведомство.

От незапомнени времена Видовденският събор се е провеждал в местността Кална бара в с. Бабица, Брезнишко, на 15 юни. Съборът традиционно е продължавал 3 дни и е бил място за търговия. С времето традицията се променя и днес вместо сергии на събора се представят основно фолклорни представления. От 1990 година е възстановено традиционното име на събора - „Видовден”. В момента той се провежда пред читалището в град Брезник, като е съхранил автентичния си характер. Общинският исторически музей в града организира стародавен ритуал.  Ден преди това на хълма „Бърдото“ мало и голямо бере билката вида лугачка. 

Лугачката е двугодишно едро тревисто растение от едноименния род и семейство. Четинесто-бодливите й прави стъбла не се вдървеняват и затова е причислена към тревите. Листата на лугачката са без дръжки, пересто нарязани, сраснали в основата си. По тях също има немногобройни шипчета. Прилепени към стъблото, листата образуват около колената му нещо като затворена купа. В нея след дъжд се събира вода и там израстват новите разклонения. Според билкарите събраната в листата купичка вода се нарича луга и от там дошло името лугачка. Тази луга се използва и за лечебни цели. В навечерието на Видовден поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на лугачката, с която вода след това лекували болни очи. 

Същата практика съществува и в Саксония, и в Чехия. Там свети Вит (Видовден) се смята за светец закрилник на зрението. На този ден в много райони на Средна Европа страдащите от очни заболявания напръскват очите си със свежи клонки, овлажнени от росата, събрана в листните пазви на растението, което там се нарича „видовиня” или „вида”. Смята се, че тази роса има изключително благоприятно въздействие при очни заболявания. Росата се събира в шишенца и се използва през цялата година при „очебол”.

Свети Вит е патрон и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани саси) са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите