Истински плашеща финансова криза се заражда доста по на изток от Гърция

Тази седмица китайските акции продължиха да се обезценяват, въпреки предприетите от властите безпрецедентни мерки за подкрепа на капиталовите пазари. Регулаторите предупреждават, че инвеститорите са изпаднали в „състояние на паника„, а все повече компании се опитват да избегнат срива на капитализацията си, като спрат акциите си от продажба.

Въпреки всичко това, вниманието на всички остава съсредоточено върху Гърция, докато на изток може би се заражда нова, много по-голяма финансова криза.

През последните три седмици китайските акции се обезцениха с 30%, а компаниите, включени в основните индекси, загубиха над 2.4 трлн. долара от капитализацията си – сума, равняваща се приблизително на цялостната икономическа продукция на Великобритания за изминалата година.

Пекин реагира с най-значителното разхлабване на паричната политика от глобалната финансова криза през 2007-08 г. насам.

Въпреки мерките, взети от правителството, сривът на финансовите пазари продължи с плашеща скорост.

Всяко друго лято това би окупирало първите страници на вестници и онлайн медии, но не и тази година. Всички са вперили поглед в трагикомичната пантомима на преговорите за дълговете на Гърция и се чудят ще ли, няма ли, държавата да напусне еврозоната. Междувременно, 940 компании (една трета от всички), търгуващи на китайската фондова борса, се отписаха от двата основни индекса.

Нещата започват да наподобяват 1929 г. – Краха на Уолстрийт – и това е доста тревожно. След повече от десетилетие на неспирен растеж, и двете икономики – САЩ през 1929 г. и Китай днес – прилагат доста подобни стратегии за икономическо развитие. И двете кризи са белязани от небивал кредитен бум, като този в Китай дори успява да засенчи „Бурните Двадесет“. Заемите изиграха лоша шега и на двете икономики.

Вярно, балонът на китайската фондова борса се оформи за само година, докато Крахът на Уолстрийт настъпи постепенно. И все пак, сравнението си остава. Както Джон Кенет Гълбрайт отбелязва в своя опис на станалото – „Големият крах на 1929 г.“ – дори през 1927 г., само две години преди срива, американските акции са запазили немалка стойност.

Точно както през 20-те, бумът в китайската фондова борса се състоя едновременно с „набъбването“ на балона в сектора на недвижимото имущество.

И макроикономическата обстановка на заден план е доста сходна: сега, както и преди, в Китай множество хора от селата забягват в градовете, търсейки по-добър живот в индустриализираните райони. Разликата обаче, е че индустрията в Китай се развива с невероятни и невиждани темпове през последните десетилетия. Продукцията е огромна и от работна ръка има нужда. Това звучи добре на пръв поглед, но нещата се променят рязко, когато вземем предвид, че китайската продукция надхвърля търсенето в световен мащаб, да не говорим за това на родна земя.

Появяват се признаци на забавяне – подобно на тези от края на 20-те – а растежа на Китай на световния пазар е сведен почти до нулата.

Икономиката на Китай е заприличала на анимационен герой, продължил да преследва целта си далеч отвъд ръба на пропастта, и чак сега свежда поглед надолу, за да види бездната под себе си и съответно да пропадне в нея с изумена и изплашена физиономия.

В сферата на икономиката също важат закони на притегляне, макар и различни

Естествено, между двете кризи има и немалко разлики – Китай може да понесе срив за милиарди долари, защото има резерви от трилиони, с които да потуши кризата. Страната може да стори всичко необходимо, дори без да се наложи да отпечатва пари. Просто е нужно трезорът да бъде отключен.

Истината обаче е, че въпреки лавините от пари, Китай не може да си позволи да пука един балон, създавайки друг.

Дали сегашната криза ще прерасне в тотален срив, разбира се, зависи от действията на правителството оттук насетне. Политиците са понаучили някое и друго нещо от 1929 г. насам. Например вече знаем, че финансовата криза на идва от самите пари, а от сриването на банковия сектор. Фондовите борси са просто бездеен предвестник – отражение на евентуалното бъдеще.

Си Дзинпин се надява проблемът да се оправи, като вътрешното търсене се увеличи, и се зарича да продължи реформите за свободен пазар на своите предшественици. За съжаление, свободните пазари, по дефиниция, не могат да бъдат контролирани. Паденията са толкова голяма част от същността им, колкото и небивало доходоносните възходи. И Китай е на път да изпита това на свой гръб.

Анализ на Джеръми Уорнър* за британския вестник „Телеграф"

* Джеръми Уорнър е заместник-редактор в изданието и един от водещите британски бизнес коментатори. Той е носител на награда за цялостен принос за свободата на медиите, връчена му от Международния съюз на редакторите.

Източник: The Telegraph, ФБР.bg