Марининден

За жителите на село Ботево, Варненска област, 17 юли е голям празник. В народния календар този ден е известен като Марининден, а в манастира „Света Марина“ се провежда традиционният събор. В празненствата се включват всички жители на селото независимо от пол и възраст. Доброволци от селото помагат на монасите и посрещат гостите в църковния храм.

На 17 юли вярващи посещават манастира край с. Ботево, който носи името на светицата.

Историята на манастира “Света Марина” започва някъде по време на османското владичество. Според легендата минералният извор, който извира тук е бил собственост на турчина Сали Топчи бей от град Добрич. Край него той прекарвал почивката си през лятото. Близка родственица на бея излекувала очите си, благодарение на водата от извора. Признателен за чудото, той решил на това свято място да построи сарай. Каква била изненадата му обаче, когато по време на разкопките за строежа майсторите открили християнски кръст с надпис „Света Марина“. Беят са отказал да гради сарай, тъй като решил, че мястото е старо християнско оброчище, което противоречи на мюсюлманските религиозни канони. Сали Топчи бей продал мястото с лековития извор на българина дядо Лечо от Ботево (Юшенлии) за два коня и пет кози.

Хора от различни краища идват в манастира "Св. Марина", за да запалят свещ за здраве и да си налеят от извора с лековитата вода.

След Освобождението дядо Лечо дарява мястото с лековития извор на селската църква. През 1884 г. църковното настоятелство в Ботево изгражда параклис с къпални за мъже и жени и дава името на параклиса и извора – „Света Марина“. Мястото е много популярно за посещения от 1884 г. до наши дни. Хора идват и от Варненско, и от Добричко. Едно време по пътя към манастира се точели кервани от каруци, а днес хората идват с коли и автобуси, за да запалят свещ за здраве и да си налеят от лековитата вода.

На 17 юли по традиция Варненският и великопреславски митрополит отслужва водосвет и освещава курбан за всички, които посещават манастира за празника на Света Марина.

Легендата разказва:
Света великомъченица Марина е дъщеря на езически жрец от Антиохия – град, основан от Александър Македонски. Тя е живяла през III в., като останала малка без майка, а баща й я възпитал в идолопоклонничество. Независимо от това Марина приема християнството още на 12-годишна възраст, но понеже в Антиохия и близките околности нямало свещеник, който да извърши светото тайнство “кръщение”, тя останала непокръстена. Нейното съкровено желание обаче било да получи Свето кръщение, защото в един момент от живота й господ бог й помогнал да узнае истината за християнството и я призовал да го приеме като своя религия.
За зла беда, тъкмо навлязла в 16-ата си година, тя среща управителя на източните римски провинции Олибрий. Той бил поразен от хубостта й и веднага я поискал за жена. Девойката не скрива от него, че е християнка и заявява, че нейният единствен жених е Христос. Разгневен от дързостта й, Олибрий не само я издава на баща й, който станал и нейният пръв съдник и гонител, но я подлага и на жестоки изтезания. Веднага я задържали и започнали да я измъчват, приковавали я към дърво, опалвали раните й с огън. Но тя не преставала да се моли богу да я дари със Свето кръщение. Затова накрая я вързали с вериги и я захвърлили в грамадна каца с вода. Момичето приело това изтезание като вид кръщение с вода и започнало да се моли на господ да й развърже веригите. Едва свършила молитвата и чудото станало – оковите се разкъсали, неизвестна светлина огряла Марина, а тя започнала да пее хвалебствена религиозна песен. За своето странно христово кръщение девойката получила смъртна присъда – била посечана с меч.

Св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола, причинител на злото – може би като отглас на легендата, че убива дракона изкусител, като с кръстен знак се избавя от търбуха му.

Казват, че светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.

Според народните вярвания Марининден и един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първия ден наричали Чурлига, втория – Пърлига, а третия – Огнена Марина.
Борис Митев