Златна треска край реките на България

Повече от 2000 години след като древните траки изработили изисканите си бижута в България, стотици се стичат край българските реки, с надеждата да открият богатство в най-бедната страна на Европейския съюз, пише Агенция "Франс прес" в материал за златните ни богатсва.

Около дузина мъже и една жена газят до колене във водите на Тунджа в централната част на България. Наведени над тиганите си, те старателно измиват чакъла, в търсене на точици от благородния метал.

"Това място би трябвало да е богато, щом траките са го избрали за своя столица", казва 59-годишната Милка Ганева, докато сортира камъчетата със съпруга си край язовир Копринка.

Потопени във водите на гиганския язовир, построен по времето на комунизма, са руините на Севтополис - древната столица на тракийската цивилизация, известна със своето злато, бижута и сложни предмети, изработени от изобилието на реките.

Около 1500 българи в момента практикуват златотърсачество, официално от 2009 година, и дори имат собствена асоциация.

"Златото винаги е било там. Не е случайно, че региона, в който сега се намира България, е люлката на тракийската цивилизация", каза ръководителят на сдружението Кирил Стаменов, добавяйки, че "блясъкът на златото" сега "привлича хора от всички сфери на живота".
Възможностите да се отдадеш на страстта си по златото са неограничени в България - "почти всички реки са златоносни", се посочва в доклад на правителството, публикуван през август.

"Идваме веднъж седмично и сме намерили около 8 грама за две години. Когато съберем 20 ще направим амулети за късмет на нашите внуци", споделя Ганева пред "Франс прес".

Някои от хората са се превърнали в професионалисти на пълен работен ден и по този начин се опитват да изкарват прехраната си. Николай и Христо са партньори в търсенето на злато. Тук са по цял ден, а Христо е загърбил образованието си, за да се посвети на "златното" хоби.

"Златната треска е неописуема. Чувствате прилив на адреналин, когато видите нещо да блести на дъното на тигана", споделя той. До момента партньорите са събрали около 70 грама злато из планинските реки на България само за изминалата година.

Речното злато обикновено е с по-ниска чистота - от 20, до 22 карата, а бижутери и банки плащат за него около 50 - 52 лева за грам.

"Търсачите до голяма степен са ентуиасти. Тези, които започват да го правят с цел да забогатеят, бързо се отказват. Няма богати търсачи", казва Кирил Стаменов.

Процесът включва часове газене във водите, копаене клечене.

"Златото е 19 пъти по-тежко от водата и се движи по-трудно по извивките на реката, така че ние отсяваме чакъла по завоите, в близост до корените на дърветата, под големи камъни или в пукнатините на скалите", добавя Стаменов.

"После преглеждаме камъните под лупа, ако са заоблени значи реката ги е влачила много километри, ако са остри - "вената" трябва да е по-близо" допълва той.

За 50-годишния електротехник Христо Атанасов, самото търсенето е по-важно от късмета да намериш.

"Доста е уморително. Не търсете злато на всяка цена. Мислите си за нещо друго, което ще ви помогне да забравите ежедневните си грижи. Тогава търсенето е безценно занимание!", казва той, отпивайки глътка студена бира.

dnes.bg