Министър Павлова: Реално цената на винетката е 145 лв.

Повишението на цената на винетките не е такова, каквото трябва да бъде, за да е реална спрямо приходите, които трябва да бъдат събрани и инвестирани в поддръжката на пътища, така че да са в необходимото състояние. Това коментира по БНТ министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Тя обърна внимание, че действителната им цена трябва да е 145 лв. годишно.

Според варненката разходът от средно 8 лв. на месец при закупуване на годишна винетка от 97 лв. едва ли би променил сериозно бюджета за използването на един автомобил.

Министърът напомни, че при въвеждането на винетната система през 2004 г. пътният данък е отпаднал, като цената на винетките е било необходимо да се увеличава всяка година с поне по 5 евро, за да може събираните от тях приходи да достигнат до 600 млн. лв. годишно, какъвто е необходимият размер на средствата за поддържане на пътищата в добро състояние. Павлова обърна внимание, че средствата от данъка, който се заплаща в общините не се реинвестира в пътна инфраструктура.

Освен 20 хил. км републиканска пътна мрежа, в страната има и 20 хил. км общински пътища, за които не се плащат винетки, и се предоставят безплатни винетки за 190 000 автомобила, отбеляза министърът и допълни, че това намалява събираните приходи. Тя отбеляза, че те са прозрачни и проследяеми. В момента те са в размер на около 200 млн. лв. годишно. След повишението на цената, приходите от тази такса ще бъдат 270 млн. лв. годишно, но пак няма да достигнат необходимия размер.

Павлова коментира, че инвестициите в пътища от 2009 г. досега са в размер на над 3 млрд. за строителство, рехабилитация и ремонт, като едва половината от тях са от европейската солидарност, а останалите са от националния бюджет, които са извън тези от събраните приходи от винетки. Това е сериозен ресурс, като усещането у всички е, че се иска още, но има пътища, които не са ремонтирани над 20 години, заяви тя. Министърът поясни, че с тези средства са построени 300 км нови автомагистрали и са рехабилитирани 1500 км пътища, но се търси финансиране за предстоящи проекти, които възлизат на стойност 5 млрд. лв.

Представихме бъдещите проекти пред китайската страна, съобщи министърът и допълни, че вече има официално писмо за намерение за изготвяне на предпроектни проучвания за пътя Русе – Велико Търново – Свиленград. За разлика от заложения от нас проект за преминаване на Стара планина през Прохода на републиката, като най-къс и подходящ маршрут, инвестиционното намерение на Китай е за трасето Русе – Велико Търново – тунел под Шипка – Стара Загора – връзка АМ „Тракия“/АМ „Марица“, като само стойността на тунела с дължина 3,5 км е 150 млн. евро.

Има заявен интерес за пътя Варна – Бургас и изграждането на тунела под Шипка като самостоятелен проект, но според предварителните изчисления на китайските инвеститори приходите от тях няма да са достатъчни и затова разглеждат алтернативни маршрути, обясни тя. Ако говорим за „Пътя на коприната“, който минава и през България, трябва да говорим за координирани инвестиции, като интермодален пристанищен терминал и жп линия Варна – Русе, както и двете пристанища Варна и Бургас, заяви Павлова.

Има готов идеен проект, ще направим необходимите проучвания, за да можем да направим парцеларен план и отчуждения през 2016 г., за да може двулентовият участък с дължина 30 км от пътя София-Калотина, който е преди границата със Сърбия, да стане четирилентов, съобщи министърът.

Постигнахме целите, които бях поставила, коментира министър Павлова по отношение на изминалата една година от началото на мандата на правителството. Отблокирахме средствата по ОП „Регионално развитие“, стартирахме новата ОП „Региони в растеж“, завършихме магистралите, които заварихме във вида, в който ги оставихме, каза тя и допълни, че продължава работата по четиригодишната програма.

На финала сме да приключим водната реформа, която е условието пред България, за да получим европейски средства, и която означава промяна в начина на тарифиране и предоставяне на услугите, както и окрупняване на операторите, за да може да имат повече средства за реинвестиции, каза още тя. Пред нас стои и задачата да направим реформа в кадастъра – картите за възстановената собственост да станат електронни, за което си сътрудничим си с Министерство на земеделието и храните, обясни министърът и допълни, че така всеки ще може да получи информация за имота си, независимо къде се намира той.

struma.com