Отново петльови глави паднаха в село Кривини

ПЛАМЕН ЯНКОВ
Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Топло и слънчево време. Тихо, при това няма никакъв вятър. На центъра на село Кривини учудващо като за февруари прелитат пчели.  Както всяка година обаче, независимо от това дали има сняг и лед, или пък времето е пролетно, още преди обяд в центъра на малкото селце се събират жителите му. На 2 февруари поводът е Петльовден. Сретение Господне по църковния календар, а за Кривини, Солник и Голица  най-голям празник, който се чества от столетия. На тази дата винаги се коли петел, малките момченца се белязват с кръвта от птицата по челцата за здраве, а мъжките майки се окичват с носии и петльови пера по главите.

Млади майки в Кривини тази година почти няма. За сметка на това обаче към 10 часа в центъра на селото бавно от страничните улички и по главната започват да се събират баби в пъстри народни носии и дядовци, помъкнали торби с вино, ракия, мезета и, естествено, варен петел.

От къща на трийсетина метра от кметството и читалището, до малкото площадче, се задава дядо, захапал пушещо цигаре, накуцвайки с бастуна си. Питам го на колко е години, че и пуши. Дядото казва, че е на 92 и  си пуши. Запознаваме се. Оказва се, че това е дядо Ради, който доскоро си е пийвал винцето чисто, но напоследък му се налага да го разрежда с лимонада. Инак цигарите си ги пуши. На 92!

Докато към центъра се събират дядовци и баби, за да отпразнуват празника на момчетата и мъжките майки - Петльовден, си говорим с дядо Ради. От него разбирам, че някога в Кривини са живеели около 400 души. "Сега сме около 50", казва дядото и опъва от цигарето си. Говорим си за отминалите времена, а в това време около нас се събират баби с шарени носии, като една от тях носи петел.

Жив! "Този ще е пожаленият", обяснява жената и пояснява, че скоро птицата ще бъде облечена. Така и става след няколко минути. Петелът се появява облечен с празнична премяна и повежда хорото. За разлика от негов събрат, който е обречен на заколение. С двата петела хорото се завърта пред кметството и читалището под звуците на акордеон и гайда и песни от местните баби. След като възрастна жена разказва в стихотворна форма за еничарите, които са ходили по нашите земи и са вземали "кръвен данък" - малки момченца за нови еничари, и разказва легендата как млада майка, за да спаси рожбата си, коли петел и бележи входната си порта с неговата кръв, тъй като така се бележел домът, от който е взето момче, поредният петел пада  жертва на дръвника до читалището. Следват нови хора, докато възрастна жена рисува кръст с кръвта на петела върху камък пред читалището.

Що се отнася до празненството, то вече е готово в залата в Кривини. Всеки е донесъл по нещо. Кой сварен петел, кой вино, кой ракия, всеки, каквото има у дома. След ритуала всички се събират в читалището, а ние се прибираме към Варна с надеждата, че този ритуал няма да се изгуби с времето и последните му 80-годишни пазители и пазителки.

Сретение Господне

Сретение Господне е един от 12-те големи християнски празника и един от четирите посветени на Божията майка. Сретение от славянски означава "среща" и на него се чества четиридесетият ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-ия ден в църквата. В българските вярвания денят се нарича също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от трите поредни дни (Трифунци), в които вълците бесуват. На някои места в България празнуват този ден като празник на мъжката рожба - наричат го Петльовден. В миналото на този ден майката на мъжко чедо колела петел, правела кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата задължително се слагали гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета. В миналото на този ден нашите баби не докосвали нищо остро - нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките често на този празник не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг. Никой не искал да срещне някой пияница, грозник или мързеливец. Раздавали се питки и по това какъв е денят се гадаело каква ще е годината: ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни.  

Преданието

Преданията разказват и тристагодишна история, свързана с празника: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, вземането на малки момчета от турците за еничари. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с. Еркеч, дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извела и скрила детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. Оттогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба.