10 март е ден на спасението на българските евреи

Няма исторически срам в такива огромни размери. А човечеството продължава да сее насилствена смърт и войни дори днес – в 2016 година от новата ера. Шест милиона невинни евреи бяха брутално убити от нацистите по време на Втората световна война. Това масово убийство се e случило на цивилизовано място с жестокост и мащаб, в какъвто не се е случвало никога преди в историята на света. 50 000 български евреи обаче оцеляха в страна -съюзник на Хитлерова Германия. За това дело на предците си скланяме глави днес. И в памет на всички жертви на колосалното издевателство над хора от хора. Помня колко плаках на филма „Животът е прекрасен“ (1997) на режисьора Роберто Бенини за едно малко момченце и татко му, попаднали в концлагер. Едва ли има жив човек, който не е преживявал посвоему драмата на толкова много животи.

Как България спаси своите евреи? 

Въпросът за съдбата на евреите през Втората световна война е един от най-добре проучените в новата и най-нова българска история. Страната ни запази едни, но прати други евреи в натоварените ешелони за Европа. Писано, говорено, разказвано е безброй пъти по тази тема. Публикувани в публичното пространство са съответните документи: заслуга на Натан Гринберг, Давид Коен, Витка Тошкова и др. Излезе изчерпателният двутомник, съставен от Надя Данова и Румен Аврамов. 
От няколко години насам България тушира своето самочувствие като страна, „запазила всичките си евреи“. Е, не са всички. Вече сме по-предпазливи във формулировките и не пропускаме да уточним, че става дума за старите предели на царството, докато онези от новите земи са били депортирани. Постепенно хората, които могат да споделят лични спомени за Холокоста, си отиват и няма да бъде далеч денят, когато те вече няма да са между нас, за да могат да разкажат за това, което са видели с очите си. Затова трябва да помним ние. И децата ни. За да не повтаряме срамните грешки на предците си.

Целият исторически процес, свързан със съдбата на българските евреи по време на Холокоста в годините на Втората световна война, е следствие от политическия избор на тогавашното правителство да застане на страната на Хитлер и реакцията на българското общество. Официалната политика по еврейския въпрос в периода 1940 - 1944 г. се диктува основно от два фактора. 

Първият е желанието на управниците да “обединят” България след разпокъсването й след краха от Първата световна война, за което германците предлагат единствена формула – присъединяване към Оста. 
Вторият е страхът от болшевизирането на страната, ако се тръгне със съюзниците, или от смазването й от Вермахта по примера на много европейски страни, и преди всичко Югославия, през 1940 г.. България заема лавираща прогерманска позиция и не участва във военните действия срещу съюзниците. Но необходимостта от някакви действия, удовлетворяващи Хитлер, тласка правителството към разглеждане на българското еврейство като заложник.

Българското общество не приема подобна жестока и неморална политика. Точно заради тази уникална реакция побеждават силите на злото в един продължителен и много сложен процес.

Фактите: В една студена утрин на 1943 г. тревожна мълва обикаля столицата. Слухът, че Комисарството по еврейските въпроси е изпратило на общинските власти в Кюстендил списък с евреи, които следва да бъдат депортирани извън пределите на България, хвърля в паника и безпокойство обществото. Но подобни слухове се ширят още от януари 1941 г., когато е приет Законът за защита на нацията, а нищо до този момент не е застрашило техния живот.
На 2 март 1943 г. на свое закрито заседание кабинетът дава съгласие да бъдат депортирани исканите от германците евреи от Новите земи. След по-малко от седмица десетки евреи са натоварени на влакови композиции, които чакат нареждане за отпътуване към лагера “Треблинка” в Полша.

Научавайки за затворените в двора на едно училище в Пловдив евреи, митрополит Кирил отива пред входа и заповядва на постовия да го пусне. Притеснен и объркан, последният смотолевя: „Ама, Ваше високопреосвещенство, ама заповед... ама не може!”. „Само се опитайте да ме спрете!”, заявява смело владиката. След миг той прескача оградата и влиза при затворените, на които твърдо заявява: „Където отивате вие, там съм и аз!”. Същия ден е пуснал бърза телеграма до София с текст:

            „Негово Величество цар Борис ІІІ, Двореца София
            Ваше Величество,
            В име Божие, усърдно моля за милост към евреите!
            + Пловдивски КИРИЛ”

Още през деня на 9 март Димитър Пешев и съмишлениците му заплашват Петър Габровски, министър на вътрешните работи, когото намират в сградата на Народното събрание, че ако не бъде прекратено депортирането, ще предизвикат парламентарна интерпелация и кабинетна криза. Отначало министърът отрича съществуването на подобен план, но заявява, че ще говори с министър-председателя Богдан Филов и ще им се обади. Това става към 17 часа. След около по-малко от два часа, преди стрелките на часовника да са показали 19 часа, той им съобщава, че ще стори необходимото за отмяна на депортирането и че евреите от старите земи могат да бъдат спокойни. Нареждането за отмяна на акцията идва от най-високо място. За това свидетелства както дневникът на Бекерле, така и думите на премиера Филов. Най-високото място в тогавашна България е цар Борис ІІІ. 

Останалото го знаем. 50 000 животи биват спасени

Уникалното при спасяването на българските евреи е, че става дума за цяла една общност, при това сравнително многобройна. Днес, 73 г. след спасяването на българските евреи, възпоменателни церемонии ще има в цялата страна.

Историята може да бъде забравена и нейните грешки – повторени. Цялата почтеност и морал на западната цивилизация зависят и от това какво ще бъде отношението на хората към Холокоста. А младото поколение, което не знае достатъчно за случилото се, трябва да бъдат предпазено, да научи истината и поне да се опита да си представи – как е възможно шест милиона души да бъдат избити. Поклон пред паметта на всички! И дано Бог (както и да се казва той) да вразуми този свят, който още не се е научил на човечност, че всички сме равни. Трябва да сме.

ЕЛИ МАРИНОВА