Лазаровден празнува победата на живота

Лазарица винаги се пада в събота. В седмицата преди Великден. Помня я с обикалящи малки момиченца с кошници, понякога облечени в народни носии и с венчета на главите. Пеещи и слънчеви. Помня деня и с непреходната реплика на Исус – „Лазаре, стани!“. И става Лазар. Дори и мъртъв. Колко много символика има в едно изречение… Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени. Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее.

Традиции и обичаи на Лазаровден

Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да "либят либовник" и да се омъжат. На Лазаровден девойките започват да живеят в света на жените. По стари български традиции и обичаи подготовката за Лазаровден започва отрано, още "среди пости". По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца. На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото, пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия например лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги "разтърсят за хаир". В Кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се "кланя" на сватбата - така наречената кланячка, а в шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо. Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност ведно. Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: “Ой, Лазаре, Лазаре”... В миналото нашите баби и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата. С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята. И щом един природно и етнообусловен празник се е вкоренил достатъчно дълбоко в недрата на един народ, до него плътно се присламчва религията. В случая – Църквата. Православната църква отбелязва в събота възкресението на свети мъченик Лазар.

Кой е Лазар?

В църковния календар празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Щом Христос се връща, заварва сестрите му неутешимо да скърбят и "вдига" покойника на четвъртия ден след неговото погребение в знак и на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Божия син, в Неговото славно възкресение и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите. Лазаровото възкресение предизвикало негодуване у първосвещениците и фарисеите. По съвета на Каиафа точно в този момент Синедрионът решава да улови Исус при първа възможност и да го убие. Така чудото станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Именно затова от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (седмицата на Христовите страдания). Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество - единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя. Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

По статията работи Ели Маринова