Много е трудно да напишеш ненаписани думи за робството, когато всичките ти атоми пазят паметта от изживяното само преди век и половина на турското робство от дедите ти. Мозъкът ми няма как да помни, разбира се, не съм свидетелка на иго по нашите земи по време на този си живот. Но мога да чета, мога да разпознавам пожълтелите фотографии от изстрадалите страници на историята. И това ми стига, за да ми е трудно да пиша за робството. Парадоксално и срамно е, че то е живо и днес в много райони на планетата.
Поводът ЮНЕСКО да обяви 23 август за Международен ден в памет на жертвите на робството и неговата забрана е въстанието на робите в Санто Доминго от 22 - 23 август, 1791 г. Отбелязването на такъв ден едва ли само по себе си ще промени отношението на владеене на животи на човек от човека.
Какво е робство?
Социално-икономическа система, при която на човешко същество (роб) - се отнема личната свобода и му се налага принудителен труд. Робът се третира като вещ и собственост на неговия притежател. Освен османската форма на робство по нашите земи от учебниците и разказите на баба ми, първите ми срещи с него бяха от класиците като Майн Рид и Емилио Салгари. И ако днес не изкарват робите на пазара, за да оглеждат зъбите им и да броят пари за тях, то това съвсем не означава, че тази унизителна форма на принуда над човешки същества е изчезнала. Нелегалният трафик на хора, принудителната проституция и принудителният тежък физически труд са си съвременните форми на насилие. И те имат не по-малко уродливи размери днес, макар официално робството е премахнато и забранено във всички държави в света. Понякога терминът "робство" се използва по идеологически съображения на места, където историческите или съвременните обстоятелства не оправдават тази употреба.
Историята
В Древен Рим с официалното си освобождаване робът е получавал всички граждански права, с изключение на правото да заема държавна длъжност. Децата на освободения роб получават статут на пълноправни граждани. Парламентът на Британската империя забранява робството в почти всички свои територии през 1833 година. В САЩ забраната влиза в сила през 1865 година.
У нас
За историческа справка, свързана с петвековното турско подтисничество тук няма място и време. Знаем толкова, колкото да предадем паметта за този черен етап от родовата си книга на децата си. И да помним. С епопеята на Шипка идва освобождението на България от турско робство. Саможертвата на българските опълченци изиграва решителна роля в Руско-турската война по пътя за освобождението на България от турско робство. Но това е история.
Днес
Истински тъжното е, че днес към 2016 година след рождението на Христа насилието на човек от човека продължава. Не само под формата на отвличания и склоняване към нежелани действия над хора, но и недостатъчната събуденост на отделния индивид, който в ежедневието си се съгласява да бъде насилван. 20 век беше столетие на ускоряване на събитията, непознато дотогава за човека. Разгръщането на научните изследвания на обективния свят е най-доброто доказателство за това. Човешкият гений е причина да караме велосипед, да преминем от бензиновата горелка до най-дълбоката сърцевина на атома. Превзехме Еверест, гмурнахме се в най-дълбокия океан, достигнахме до най-затънтените кътчета на тази планета в търсене, в любопитство, в експерименти. И в същото време, в същия този 20 век, около 100 милиона човешки живота са погубени в национални, религиозни, расови и етнически съперничества, експлодирали в най-кървавите конфликти през цялата човешка история. И кръвопролитията продължават. Докато милиардери се чудят кой остров да си купят и какво още извратено разточителство да демонстрират на света, над един милиард души са без храна, питейна вода и подслон.
Така посрещнахме и 21 век. Само 2% от населението на планетата държи в ръцете си ресурсите, а дейността на хората е изместила равновесието в природата до крайност. Правителствата и днес инвестират в оръжейните си промишлености вместо в дейности, носещи живот.
Как, как, как да го отбелязваме този Международен ден?
Как, когато същото това човечество днес страда от същата сляпа ярост, национални, религиозни или расови идеи, разрушава околната среда в безграничното си желание за повече и насилва човешки същества – в непосилен труд, в сексуална употреба, в робство? Колко над надницата (шепа ориз на ден) на деца от Малайзия прибират магнати – собственици на огромни концерни на популярни марки обувки и дрехи? За да купят поредната безсмислена и безумна измишльотина, с която да се похвалят. Това не е ли робство?
Видовете робство
Колкото и ЮНЕСКО да отбелязва международните дни на това или онова, докато и последното човешко същество на планетата не се избави от страстите на алчността, омразата, похотта и ревността, които са ги заслепили, робството няма да изчезне. Докато се унифицираш с тълпата, докато ходиш на работа, която не обичаш, за да си губиш времето в часове труд, който е издевателство над съществото ти, докато зависиш от другия човек, винаги ще има нещастие. В момента, в който започнеш да зависиш, започваш да се чувстваш нещастен, защото зависимостта е робство. Тогава започваш да си отмъщаваш по различни начини, защото човекът, от който трябва да зависиш придобива власт над теб. Значи ли това, че пътят към скъсване на оковите от робството може би тръгва от всеки човек? Това, което човек осъзнае, от него може да се освободи. За нашите неуспехи и поражения е виновно единствено невежеството. Четейки за робството, ти, читателю може би си мислиш, че това е нещо, което не те касае. Напълно възможно е това да е така. Но може би и ти понякога се превръщаш в роб. На работата си. На телевизията, на рекламната индустрия, на социалните мрежи, на коварния данък „хорско мнение“. Дори вещите, неодушевените предмети, стават наши господари. Те започват да ни управляват. Помисли си следващия път, преди да задлъжнееш в ненужен кредит – наистина ли не можеш да продължиш да живееш без нов модел телефон, хладилник, телевизор, печка, кола…? Притежателят се оказва притежаван. Той внимава за вещите си, грижи се за тях, забравя, че вещите са предназначени да му служат и дори не се сеща кога той е започнал да служи на тях. Само робите отиват при своите господари, господарите никога не отиват при робите си. Една вещ ще те притежава, ако ти отидеш при нея. Просто разсъждения за видовете робство. И може би някой ден, в някое далечно бъдеще, когато преживеем своята лична революция и се освободим от нашите малки робства, когато спрем да позволяваме да бъдем употребявани доброволно….може би тогава ще изчезнат и другите видове робства. Онези, колосалните, които размазват от лицето на земята цели групи хора, племена, градове, нации.
Ели Маринова