Издръжката на живот стигна 560 лв. на човек

Издръжката на живот в края на юни достига 559.95 лв., по данни на КНСБ. За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими месечно около 2 240 лв. В тази сума влизат разходи за храна, образование, почивка, спрямо средните български стандарти.
Около 80% от домакинствата в България живеят с доход под необходимия, изчислен от КНСБ. Под прага на бедност остават 23.2% от домакинствата в страната с общ доход на 1 човек до 211 лв.
Продължава тенденцията да се отчита спад в средните нива на издръжката на живота. През второто тримесечие се отчита намаление с 0,6% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база намалението е с 0,7%.
От КНСБ го определят като козметично и логично, тъй като през второто тримесечие по традиция плодовете и зеленчуците имат по-ниски цени.
От синдиката обаче прогнозират, че увеличението на цените на тока и парното от 1-ви юли, и дъждовете, които засегнаха реколтата, ще доведат до покачване на издръжката на живота.
Само за последните седем години издръжката на живот нараства с 22.6%, като увеличението при хранителните стоки е с 26%, а при нехранителните стоки с 19.5%.
Безработните през първото тримесечие на 2014 г. все още са повече с близо 205 000 спрямо същия период на 2008 г., а равнището на безработица от 6.5% сега вече достигна два пъти по-високи размери - 13%.
Вицепрезидентът на синдиката Николай Ненков подчерта, че са необходими нови политики по доходите. Предлага се минималната заплата през следващата година да бъде 400 лева, което ще е половината от средната заплата за страната, както и да се приеме необлагаем минимум от 500 лева.
Изключително ниското равнище на заплатите в България е съпроводено с най-ниската покупателна способност в сравнение със страните членки на ЕС-28.
В Полша, Чехия и Хърватия с една брутна средна работна заплата успява да се купи между 3-3.4 пъти повече мляко, над 2 пъти повече картофи, 2.3 пъти повече яйца (в Чехия), в сравнение с България.
Това се дължи най-вече на увеличението на цените на основните хранителни продукти с оглед догонване на европейските ценови равнища и изоставането при увеличението на работната заплата.