Има исторически дати, за които се намира място в учебниците. Има и други. Историите на вторите са дошли през вековете, предавани от уста на уста. Разбира се, в писмени времена и за тях има откъде да прочетем. Но под тях няма да видим изреден редакционен екип. Затова и тези истории се намират винаги на границата с легендата. Но се помнят и предават. Такъв е Петльовден. Според народния календар, този ден е посветен на мъжката рожба. Коли се петле, забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен. Не се правят годежи и сватби. Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство, когато с кръв от петли българските семейства белязвали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари. Преданието е донесло до нас историята, че циганска майка се е сетила първа за тази хитрост с петльовата кръв по вратата, с която спасила чедото си.
Според предание от преди 300 години Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък през турско време – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч - Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало.
На обредната трапеза трябва да има петел, сварен цял или сготвен с булгур на яхния. Зелникът се прави от булгур и сирене. За пиене се подготвя подсладено “греяно” вино, подправено с парлив и черен пипер. Правят се кравайчета, тиганици, пресни питки, петел с ориз, петел с кисело зеле, петел с каша. Подготовката за петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, и втори за петльовден. Петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче. С кръвта се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.
Църквата отбелязва Сретение Господне
2 февруари е известен още като Зимна Богородица, Вълча Богородица и Сретение господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка и един от 12-те големи християнски празници през годината. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето майката да принесе в жертва на Бога агне. Ако е бедна, принасяла в жертва два гълъба. Богородица спазила повелята и заклала два гълъба, тъй като била бедна жена. Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането на дете майката да го носи в църква, за да го представи на Бога, да отпразнува своето очищение и да се прави угощение в чест на детето.
Честит празник на всички мъжки рожби и на всички родители, дали живот на момчета!
Ели Маринова