ЕЛИ МАРИНОВА
Снимки АВТОРЪТ
„Ден година храни“ – казват на 8 март моите кръстници с цветарски бизнес всяка година. Чудесно. Традициите са нещо, което трябва да се уважава. На този ден татко ти е купувал цветя, защо да не купиш и ти? „До 100 лв. излиза 8 март за мъжете: цветя, бижута, шоколади“ пък е гръмкото заглавие на колеги, които са се постарали да съберат две и две - дни преди празника на жените. Да са живи и здрави тези, които ги имат в излишък и ще ги дадат! Не знам дали бих дала 100 лв. за осмомартенски подарък, ако бях мъж. Всъщност не бих искала да съм. И благодаря, че се родих жена в този живот! Аз си знам на кого да благодаря. Без много патос. И без исторически справки тази година. Вече знаем историята на нюйоркските шивачки и текстилни работнички от 1857 година, които се опълчили срещу лошите условия на труд и ниските заплати. И всички останали събития, оформили празника на жената като такъв.
А КОЛКО ХУБАВО Е ДА НИ ПОДАРЯВАТ спонтанно цвете извън празниците…
Аз няма да окупирам близката механа с орда от приятелки, за да попием и попеем довечера
Ще се разходя из дивия бряг на езерото с мъничкото си момиченце и ще я наблюдавам. Ще разглеждам движенията й, реакциите й, смеха й, момичешкото отмятане на косата й, кокетството, докато маха полепналия пясък по дрехите си. Защото с удивление установявам ден след ден, че ние си идваме с духа на жена в себе си. И ако няма кой да смути естествения порив на природата ни, да ни напъха в щампи, клишета, правила и табута, ние ще разгърнем пълната сила на древната си природа. Женствеността не е рокля, която да облечем. Не е скрита в абсурдни заучени реплики, които да редиш, докато правиш чупки в кръста. Женствеността не се доказва на подиумите. Не се заключава в размерите и обиколките. Тя не се определя от това какво обличаме.
…и да ни показват обичта си по всяко време.
Всяка сутрин заварвам в електронната си поща спам-ове, в които ме приканват да правя различни неща
Сред най-дразнещите са: да си уголемя орган, да взема кредит, да си купя стока и още по-цветно – да подсиля женската си природа, след като се включа в семинар, уебинар и какъвто-и-да-е-нар. Да подсиля какво? Или да събудя какво? Дежурно трия всичко, което не ме касае, и отминавам. Но на 8 март, докато изтривам в кошчето досадните предложения, се замислям за будността на женската си природа. И за методите, които предлагат на подобни семинари. В тях чинно и последователно се извежда идеята, че за да си намериш читав мъж, с който да добруваш, се налага да му угаждаш по рецептата на древни майсторки на съблазънта. Като хетери, гейши и куртизанки. Чудесно! Но това налага не да събудиш, а да приспиш истинската си женска природа, като станеш послушна, зависима, оглупееш и заиграеш по свирката на мъжа, който ще си намериш непременно след успешното завършване на курса. Семинари се предлагат и в пакети с пътуване в екзотична азиатска страна (за което плащаш пищно и пребогато) по стъпките на древни жрици. Мили дами, наистина ли си мислите, че се преподават успешни уроци за това как да „хванем и задържим мъж“? В името на всички хиляди жени преди нас, някои от които са горели на клади, забравете за клишираните формули! Истинската женственост е дълбоката връзка със сърцето. Тя e чувственост, свобода, сексуалност, вроден финес, доза свян, които или имате, или нямате. Женствеността е любов, грижа – за себе си и за хората, които обичаш. Тя е нежност. Тя е деликатно съчетание между детето, майката и дяволицата вътре във вас.
Жената е по мъничко дете. Тя е щура, дива, спонтанна. Понякога без грим, токчета и тесни поли, обноски, изправена коса и прическа.
Жената е творец. Тя рисува, готви, сади цветя, зашива копче, пише стихове, пее, свири. Създава.
Жената е смела. Пазителка на огъня. Когато светът й е застрашен, тя се превръща в боец, който намира сили в смелостта на сърцето и природата си. И ще брани със зъби и нокти детето си, връзката си, дома, работата си.
Жената е шаман. Във всяка от нас има от мъдростта на древната жена, която знае как да лекува душата, да изтрие сълзи, да прегърне болката.
Тя плаче на мъжкото рамо. Но тя знае как се вика неволята. Истинската женственост разцъфтява не само когато поплачем на неговото силно рамо. Тя извира и когато дадем проявление на своята естествена сила. Когато се научим да четем инстинктивната си природа и да черпим познание от видимите и невидимите светове на женската си психика и интуиция. Когато не се страхуваме от силата си, а я обичаме и владеем. Честит празник, дами!