Регистрираха 8 случая на специфично тропическо заболяване за седмица във Варна. Трихоцефалозата е хелминтно заболяване на човека, което протича обикновено хронично, със стомашно-чревен, нервнодиспептичен и анемичен синдром. Тя се среща както в тропическите страни, така и в страните с умерен климат. У нас е разпространена ендемично в планинските и полупланински гористи райони. Ареалът на разпространение почти съвпада с този на аскаридозата.
Причинителят на трихоцефалозата е малък белезникав на цвят разделнополов нематод Trichocephalus trichiurus. Космоглавът е кръгъл червей с нишковиден преден и задебелен заден край. Женските са по-големи от мъжките и достигат дължина от 35 мм до 55 мм. Мъжките са дълги от 35 мм до 45 мм. Посредством предния край той се прикрепва към лигавицата на червото. Задебеленият заден край, при мъжките е спираловидно завит, а при женските дъговидно, проминира в лумена на червото. Паразитът е типичен макрофаг. Яцата му имат лимоновидна форма. Обвити са с кафявочервеникава четрислойна обвивка, като вътрешните 2 слоя го обвиват изцяло, докато външните не обвиват полюсите и се съэдъва впечатление, че яйцата имат капаче на двата полюса. Половозрелите женски паразити снасят до 3 500 яйца в денонощие.
Биологичния цикъл на трихоцефалите наподобава този при аскаридозата. Източник на заразата е опаразитения човек. С фекалиите яйцата попадат в околната среда и при температура 28 - 300С ембрионират за 18 – 20 дни и стават инвазиоспособни. Механизмът на заразяване е фекалноорален. От попадналите в червата на човека яйца се излюпват личинки. Те проникват между чревните въси ииберкюновите жлези, нарастват в продължение на 10 дни, след което мигрират и достигат до крайната си локализация – илеоцекалната област. Тук те се фиксират с предния си край за лигавицата. Биологичният цикъл на развитие се извършва за 30 – 40 дни. Продължителността на живот на паразитите е 5 години.
Епидемиологичната инкубация е 45 дни. Заболяването протича от безсимптомно до манифестна клинична картина, включително с летален изход, в зависимост от степента на екстензинвазията и имунния статус на опаразитения човек. Независимо от полиморфното протичанесе оформят три основни синдрома: диспептичен, невро-вегетативен и анемична, като водещ е диспептичния. Параклиничните изследвания показват умерено или значително изразена (в зависимост от интензинвазията) желязодефицитна анемия с левкоцитоза, понякога еозинофилия, увеличена утайка и винаги положителна проба на фекалиите за окултни кръвоизливи. В страните с умерен климат интензинвазията е лека или умерено представена, поради което заболяването протича по-леко. В тропическите и субтропическите райони тя е масивнна. Освен това там заболяването асоциира с други бактериални, вирусни или паразитни агенти, поради което протича тежко.
Профилактика – свързана е със спазване на личната хигиена, обществената, предпазване от фекално замърсяване на дворовете, битови и обработваеми площи, обилно измиване на нискостеблените плодове и зеленчуци. Диспансеризацията се осъществява за 3 месеца. При трикратно отрицателен резултат пациентът се снема от отчет.
Коментари