Жените са много по-засегнати от хроничната венозна болест

Жените са по-засегнати, но и много по-загрижени от мъжете за профилактиката на хроничната венозна болест. Това сочат данните след края на тазгодишното издание на информационната кампания „Вземи краката си в ръце активно“, която се организира от Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА). Инициативата цели да спомогне за по-добрата осведоменост, профилактиката и превенцията на хроничната венозна болест (ХВБ, разширени вени). За поредна година като част от кампанията БНДСЕХА организира безплатни профилактични прегледи при съдов хирург в 17 града на България с цел ранното диагностициране и навременното лечение на едно от най-често срещаните заболявания днес.

„С радост отчитаме по-голяма ангажираност на активните хора за посещение при съдов хирург с цел диагностика на ХВБ – най-голям дял сред прегледаните тази година или 41%, са във възрастовата група 45 – 60 години. Подмладяването на заболяването е факт и е добре, че 22% от посетилите прегледите са в млада възраст – от 30 до 45 години“, посочва председателят на БНДСЕХА проф. Димитър Петков. „По време на тазгодишната кампания от прегледаните от съдов хирург над 1200 души 84% са диагностицирани с ХВБ. Широкото разпространение на заболяването не подлежи на съмнение“, казва проф. Петков и допълва: „Прави впечатление още, че жените, които са в известна степен по-засегнати от мъжете, са в пъти по-активни в грижата за вените – те съставляват 86% от всички, посетили прегледите тази година.“

Според новите данни 28% от прегледаните от съдов хирург са имали продължителност на симптомите между 1 и 5 години (спрямо 32,5% миналата година); 33,5% – между 5 и 10 години (отчетен ръст спрямо 29,6% за 2024 г.) и 30,2 % – над 10 години (съществен ръст спрямо 23,5% за миналата година).

По отношение на лечението на ХВБ: тази година 66% от преминалите преглед са имали назначен прием на венотонични медикаменти под формата на таблетки, което е и успешната стратегия за лечение на хронично възпалително заболяване, каквото е ХВБ.

Добрата новина е, че 65% от прегледаните са диагностицирани с ранни стадии на ХВБ (стадии С0-С2), което е важна предпоставка за много по-успешно лечение с цел добро качество на живот в дългосрочен план.

За поредна година прави впечатление и друга тенденция, която говори за обща венозна слабост- 32% от пациентите с ХВБ съобщават за наличие и на Хемороидална болест.

„Благодарение на ежегодните кампании и събрани данни БНДСЕХА отправя важно послание към обществото, а именно – че хроничната венозна болест е сериозно, социално значимо заболяване с комплексен характер. Всяка година насочваме хората към най-важните мерки за неговата профилактика, диагностициране и лечение, като посещението при съдов хирург е на първо място. Акцентираме също върху ролята на венотоничните медикаменти, както и върху поддържането на здравословно тегло и активен начин на живот“, посочва в заключение проф. Димитър Петков.

Водещите рискови фактори за развитието на хроничната венозна болест включват наднорменото тегло, липсата на активен двигателен режим, небалансираното хранене, както и фамилната обремененост. При появата на тревожни симптоми като умора в крайниците, болка и тежест, крампи и оток е наложителна своевременна консултация с лекар.

Част от информационната кампания „Вземи краката си в ръце активно“ за поредна година е инициативата „Пътешествие с мисия“, която мотивира хиляди да ходят повече пеша през социалните медии.

За хроничната венозна болест

Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. За разлика от артериите, венозните стени нямат собствени мускулни влакна. Еднопосочното движение на кръвта в тях се дължи на венозните клапи и на съкращението на околните мускули. Следователно когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените. Когато стоим продължително време, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото. В дългосрочен план повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които се грижат кръвта да се движи само към сърцето, вече не работят правилно. Вследствие на увреждане на венозните клапи част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници, развива се венозна хипертония и се стига до разширяването на вените. В този стадий все още не се забелязват трайно разширени венозни съдове, поради което рядко се обръща внимание на ранните симптоми като: лесна уморяемост; тежест; болка; зачервяване; чувство на затопляне; мравучкане; схващане през нощта; подути глезени в края на деня.