Как да предпазим децата си от излишни килограми

Родители, учители, лекари, психолози и въобще всички ангажирани с възпитанието на децата непрекъснато алармират, че момчетата и момичетата днес прекарват цялото си свободно време пред компютъра или таблета. Този факт заедно с огромното количество мазни и вредни храни, които поглъщат, е на път да превърне едно цяло поколение в затлъстели, нездрави, апатични и без навици за адекватно социално общуване извън онлайн пространството хора. А това ще бъде катастрофа, защото ще доведе след себе си редица негативни явления и ще промени изцяло обществото, в което живеем. 

 

Как да се справим със ситуацията? Едва ли някой би могъл да даде комплексен отговор на този въпрос, но ние ще ви посъветваме да опитате с нещо простичко. Първо да създадете отношение на детето към храната, като го включите под формата на игра в процеса на нейното приготвяне – направете заедно розички от репички, цветя от краставички и морков, мишленца от яйца или каквото ви роди фантазията, а има и много помощни материали по темата в онлайн пространството. После заедно опитайте произведенията си. Така, уж на игра, детето ще се приучи да разнообразява храната си с плодове, зеленчуци и домашно приготвена здравословна храна.

 

Второ и не по-малко важно е да си припомним нашите детски игри и да ги покажем на децата. Да поиграем заедно с тях и да споделим онзи най-хубав период от живота на нашето поколение – детството, когато играехме навън и се забавлявахме свободни. Виждали ли сте скоро някой да играе на ластик, въже, ръбче, народна топка, лимки, или както наричат играта в други краища на България - „на топчета“? Аз не съм. А те със сигурност не са изгубили своя чар. Просто трябва да ги покажем на децата си и те сами ще се запалят по тях. А да не забравяме и положителния ефект, който тези игри биха имали върху физическите, двигателните и координационните способности на децата. 

 

Постарахме се да потърсим и намерихме правилата на няколко забавни игри от нашето детство. Нека си ги припомним и ги споделим с децата и внуците си. 

 

Играта на ластик "Е-ма е-са е-са са, е-са са о пи-пи-а"

 

Начална позиция на играещия - странично на ластика. Двама държат ластика изпънат, като влизат в него. Има определени степени на височината на ластика - от четвърта до десета. Четвърта степен е под дупето, пета - на талията, шеста - под мишниците, седма - на врата, осма - зад и над ушите, девета - ластикът се държи с ръце върху главата, десета - ластикът се държи с изпънати и вдигнати нагоре ръце; разстоянието между ластиците е минимум една педя; краката последователно преминават в такт с броеницата първо единия, после другия ластик и следва "завръщане" към изходна позиция, като играчът може да се завърти на 180° при "излизането" от ластиците на четвъртия такт.

 

Четете още 20 неща, които децата на 90-те никога няма да забравят

 

До шеста позиция няма право да използва ръка, за седма и осма се уговаря дали може да си помага веднъж или два пъти, за девета и десета позиция се позволява помощ с ръка (т.е., с ръка се снижава нивото на ластика, за да може кракът да го прескочи по-лесно).

 

Скачане на въже

Тук нещата са сравнително лесни като правила. Може да се играе по двойки и самостоятелно. Децата скачат над въжето, което се върти ритмично от други две деца по предварително определени правила. Целта е скачащото дете да не се спъва във въжето и да направи максимален брой последователни подскока. Често с напредването на уменията на децата те започват да правят различен тип подскоци (на един крак, на два, на ръце, завъртания и др.).

 

Игра на ръбче

Това е игра, която се играе на улица с тротоари. Важен е ръбът на бордюра, това е „ръбчето”. Децата се разделят на два отбора и заемат срещуположните тротоари. Играе се с топка, но да е от по-големите. Улицата, ако е по-широка от 4-5 м, играе се на един тротоар, но такива улици са оживени и не стават за игра. Топката се хвърля от единия тротоар към ръба на бордюра на отсрещния. Ако топката се удари в ръбчето, тя се връща и отборът получава 20 точки, ако се удари в бордюра и платното, без предварително да се е ударила в платното - 10 т. В двата случая топката се връща, след като се удари. Всички други случаи са фал и другият отбор продължава. Играе се на точки, по споразумение между двата отбора до колко.

 

Народната топка

 

е детска игра на открито, при която играчите се опитват да уцелят с топка други играчи и да избегнат да бъдат уцелени. Има различни варианти на играта, едни от които са голямата и малката народна топка. Играе се от 4, 6, 10 и повече участници, които се разделят на два отбора. Всеки отбор избира свой консул и заема предварително уточнената половина от игралното поле. Консулите застават зад крайната линия на противниковия отбор. Правото на топка се определя чрез жребий. Целта на всеки отбор е да улучи и извади от игра противниковите играчи. Ударен, но неуспял да хване топката, отива зад крайната линия на своя консул. Ако топката остане в игралното поле на ударения, то правото да продължи играта има неговият отбор. При напускане на топката извън очертанията на игрището консулът хваща и цели. Преди стрелба участниците трябва да прехвърлят един или три пъти (да си подават топката с консула). След това топката се пуска по земята не много силно и се оставя да премине през цялото поле на противника. Който я докосне, излиза от игра или се брои точка за противниковия отбор. След като всички играчи от даден отбор са уцелени и са извън полето, се избира един от уцелените да е консул, а старият консул влиза в полето. Играта приключва, когато и консулът е уцелен.

 

Игра на лимки (топчета)

 

Помните ли тези герои?

 

Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка и отделните играчи да се редуват и със своето топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката, като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи.

 

При трети вариант целта на играта е да се уцелят и "пленят" противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени топчета, като може да се цели и топчето на противника.

Забавлявайте се и играйте – припомнете си детството!

 

МАНЯ ПЕТРОВА

 

Четете още Всяко осмо дете е с наднормено тегло

Анкета: Дебели ли са варненчетата?