Какво да правим на Лазаровден и Цветница

Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете. Какви са поверията и забраните, свързани с двата празника?

• Съществува поверие, че лазарските песни се пеят само на Лазаровден, защо иначе ще вали град.

• В една къща два пъти не бива да се лазарува.

• В къща, в която има болен или скорошна смърт, не се лазарува.

• От Лазаровден до Томина неделя не се прави помен на починал.

• Ако лазарките при ритуалното обикаляне на домовете пропуснат някоя къща, според народното поверие нещастие ще сполети този дом. Макар и много рядко момите нарочно не отиват в дадена къща. И вникакъв случай не посещават домовете на “падналите” и отхвърлените.

• Според вярванията на другия ден - Цветница се разпускат мъртвите от гробовете, а на Арахангеловден се затварят обратно. За да се засвидетелства почитта си към тях се устройва Лазарската задушница. Затова в навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им краваи и жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки обредни хлебчета в зависимост от броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце в нощта на Лазаровден срещу Цветница.

• Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.

• Яйцата, с които стопаните са дарявали лазарките за песните и пожеланията трябвало да са сурови. Те ще бъдат боядисани на Велики четвъртък. Даряването с яйца е криело дълбок символ. Тъй като името Лазар означава здраве и дълголетие, така и суровото яйце е символизирало безсмъртието. С това яйце девойките можели да развалят магии и да предричат бъдещето. Най-простият начин за разваляне на магия е бил да се постави яйце до главата на спящата девойка, а на другия ден да се изхвърли в течаща вода.

• По ситото, в което стопанката дарява лазарките с брашно, се гадае за плодородието през годината. Ситото се търкулва и начинът, по който пада, предсказва добра или лоша година. Добре е, ако се похлупи, тоест дъното му да остане отгоре.

• На софрата за Лазаровден трябва да има погача, мед и паница с бели яйца.

• Лазарките трябвало да подскачат високо – да растат буйни и високи посевите, да се плодят домашните животни.

• Пускането на венец от девойка в реката символизира желанието й да се задоми. Ако венецът бил хванат от момък, той искал момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели и чрез песните си изразявали своите надежди венците да бъдат уловени именно от този, който им е на сърцето.

• Пускането на венци било и състезание, както и гадание, тъй като излезлият най-напред по течението венец показвал, че тази мома първа ще се задоми.

• Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона.

• С върбови клонки се извеждат животните на паша, за да са здрави.

• Пиленцата се захранват също с върбови клонки, за да са здрави.

• Забити върбови клонки в градината я предпазват да не я ровят къртици.

• Когато се зададат градоносни облаци, хората ги гледат през върбовите венци  и се молят да ги отмине заплахата.