Началото... През ноември 1915 г. до Варна започва изграждането на немска водосамолетна станция. Няколко месеца по-късно наша авиационна команда отива на обучение в Германия. През април 1917 г. българската водосамолетна авиация започва самостоятелна дейност с четири самолета.
На 1 май военният пилот лейтенант Иван Михайлов е назначен за началник на Българската водохвърчилна станция и тя е обособена като самостоятелна бойна единица. Тази дата се приема за начало на военноморската ни авиация.
С моменти на възход и трудни години, историята й условно може да се раздели на два периода: първият – от 1917-а до края на 50-те години на миналия век, който е свързван с използването на водосамолети. Вторият започва на 14.Х.1959 г., в който на въоръжение вече са вертолетите. Най-доброто време за военноморската ни авиация е между 1984 и 1990 г., когато тя разполага с 11 вертолета.
Военноморската авиация днес... Мястото е същото, но техниката - съвсем различна от използваната преди 100 години. На няколко километра от Варна, на брега на Варненското езеро е морската вертолетна авиобаза „Чайка“. Авиобазата в момента разполага с три вертолета „Пантер“, най-ново поколение, и три от старите „Ми-14“, които стоят в резерв.
Пътят на всички пилоти от военната авиация започва от Военновъздушното училище в Долна митрополия, а спецификата при морските пилоти идва от морската среда. Те трябва да познават морето и процедурите при работа с плавателни съдове, тъй като летят целогодишно над море, денем и нощем.
„След 25 години служба тези полети винаги ми носят удовлетворение, сподели за Медийна група „Черно море“ подполковник Спас Спасов, командир на Морската вертолетна авиобаза „Чайка”. - Носят ми, от една страна, разтоварване, а от друга зареждане, чисто емоционално. Който каже, че не се страхува – не е искрен! Винаги има елемент на страх, но страхът е нещо полезно – той ни пази. Слава на Бога, не съм изпадал в ситуация, при която да не зная какъв ще бъде изходът от нея.“
Подполковник Спасов разкри, че във въздуха съществува и романтика, а с натрупване на опита на човек му остава време при пилотирането да поглежда и наоколо. „Романтиката е точно този поглед, който човек има възможност да направи встрани от задачата. Гледките, които могат да бъдат видени отвисоко, не могат да бъдат видени от всеки“, сподели командирът.
Авиобазата е участвала в няколко спасителни операции, което е една от основните задачи на морските пилоти. „Няколко пъти сме били вдигани за търсене на липсващ моряк от екипажа на плавателен съд, правили сме и евакуация на пострадал от кораб“, уточни командирът и обясни процедурата: Първо опознаване на плавателния съд, след това влизане във връзка с капитана на кораба и искане на разрешение за работа. Синхронизиране на скоростите, когато операцията се осъществява на ход, след което се спуска спасител, който приема спусната от борда на вертолета носилка. С помощта на екипажа на кораба евакуираният се слага на носилката, обезопасява се и се извлича до вертолета, а накрая се изтегля и спасителят. Операцията е приключила. Пострадалият се транспортира до хеликоптерната площадка в многопрофилната болница „Св. Марина“, която е уведомена за състоянието му, и междувременно се взема решение дали ще го поеме екип от там или от Военноморската болница.”
По повод 100-годишнината на българската военноморска авиация командирът на авиобаза „Чайка“ пожела на своите колеги преди всичко здраве и много късмет, тъй като в професията на морските пилоти късметът е много важен. „Пожелавам им безаварийни полети, дай Боже повече, лично и семейно щастие и да бъдат все така всеотдайни на тази благородна професия.“
Да стане пилот, е била детската мечта на капитан Георги Анастасов, старши пилот в авиобаза „Чайка“. „Още в гимназията се записах за участие в аероклубове в страната, където летяхме на безмоторни и моторни самолети и извършвахме парашутни скокове. След това кандидатствах в Долна митрополия, завърших като пилот на самолет, а впоследствие се преквалифицирах и от 14 годни съм пилот на военноморските вертолети“, сподели капитанът.
Капитан Анастасов е летял и със старите „Ми-14“ и твърди, че разликата е огромна. Причината за това, според капитана, е, че двата вида вертолети са различни поколения като производство и използвани технологии за направата им. Има разлика и в предназначението. Основната задачата на стария „Ми-14“ е следене и унищожаване на подводници. „Пантер“ е последно поколение вертолет и при производството му са използвани най-нови технологии, най-модерното авиационно оборудване и основните му задачи са свързани за работа с кораби и за търсене и спасяване на море.
Преди всяко излитане се извършва необходимата подготовка: проверка на пилотажно навигационните прибори, проверка на всички параметри, настройки, карти, маршрут, комуникационни станции, автопилот, режим на полета и височина на летене. Когато всичко е готово и след получаване на разрешение за излитане от ръководителя, вертолетът поема своя курс.
„Прави се и предварителен брифинг как бихме действали при отказ на двигателя. След като излетим, следим поведението на машината и работата на двигателите и при отказ на двигателя действаме, като в зависимост от етапа на полета се действа по различен начин. До момента нямаме случай на отказ на двигател в полет”, поясни капитанът.
Капитан Анастасов не скри, че е изпитвал страх, но „когато се качиш в своята машина и започнеш полета, страхът минава на втори план и трябва да си свършиш работата и да изпълняваш дейностите, за които си обучен, защото това ще доведе до благополучен край и успешна мисия. Ако се отдадеш на страха, всичко приключва.“
А относно романтиката завърши с думите: „Романтика има във всеки един полет. Колкото и да е тежка и напрегната задачата и притиснати от времето и обстоятелствата, във всеки полет намираме вътре в себе си начин да отдадем част и на романтиката, която ни зарежда и служи за противовес на напрежението“.
Пилотирането е било детска мечта и за капитан Христо Радкев, който е в авиобазата от 1997 г., първоначално като втори пилот, впоследствие командир на екипаж. Вертолетът, на който е започнала неговата кариера, е „Ми-14“, противолодъчен, разработен в началото на 70-те години основно за борба с противникови подводници. В България тези машини пристигат в началото на 80-те години и за времето си са били най-новата и модерна техника, а от седем години вече не летят и чакат ремонт.
„Имам носталгия по старите вертолети, но предпочитам да не се отдавам на нея, а да гледам настоящето с поглед в бъдещето. С новите „Пантер“, които получихме през 2011 г., авиобазата има бъдеще“, каза капитан Радкев и добави, че пилотирането е негова тръпка от първия полет до днес. „Всеки полет е тръпка и изключително преживяване“, сподели капитанът.
Подполковник Милен Хинтоларски е усвоил философията, че страхът не бива да се оставя да витае у човека.
„Пилот съм от 20 години. Това е една прекрасна професия, която те изпитва всеки ден, която те предизвиква всеки ден, която не понася равнодушие и иска пълно себераздаване. Не е лесна професия. Страх във въздуха има, изпадал съм неведнъж в стресови ситуации, най-фрапиращата беше на 16 януари 1996 г., когато се разбихме с вертолет “Ми-24”. Живи и здрави оцеляхме. Години по-късно в една сложна ситуация отказа двигател, за щастие нямаше последици…“
Според подполковник Хинтоларски страхът трябва да се преодолява и да не му се позволи да отлежи и да се мултиплицира. „Подходът на старшите, тогава аз бях едва 26-годишен, беше такъв: търсят се грешките, правят се съответните изводи, отново програма и стъпка по стъпка напред.“
„Вековният юбилей на военноморската авиация е признак за зрялост за постигнати успехи, покорени върхове и създадени традиции, които се обогатяват и поддържат през годините, каза по случай празника контраадмирал Митко Петев, командир на ВМС. -Военноморската авиация е една от най-важните родови сили на военноморския ни флот. Тя е неразделна част от него, нужен и желан компонент в една морска операция. Това е една от най-романтичните професии, която е събрала в себе си романтиката на моряците и устрема на авиаторите към висините, там, където се събират небето и земята, мястото, наречено хоризонт. Нека този хоризонт бъде светъл за всички, които работят в авиобаза „Чайка“ – за летците, офицерите, старшините, матросите и цивилните служители. Най-топли пожелания за 100-годишния юбилей, радост, здраве, щастие и добри бъднини. Честит празник и пълен напред!“
През последните години няма национално или международно военноморско учение в морските пространства на България без участието на вертолетите „Пантер“. Морските пилоти и занапред ще се сблъскват с предизвикателствата на своята интересна и рискова професия. И занапред ще поддържат постоянна готовност за действие по море и на брега. И докато тези мъже продължават смело и всеотдайно да изпълняват задачите си, България ще има своята военноморска авиация, на която може винаги да разчита.
ГЕНОВЕВА ДОНКОВА
МАРИАНА СТОЙКОВА
Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ