120 години организирано тракийско движение отбелязаха във Варна

120 години организирано тракийско движение отпразнуваха тракийци от цялата страна във Варна. Венци и цветя положиха пред паметника на Петко войвода дружества от всички краища на България. 120 балона в цветовете на трикольора пуснаха деца с послание за мир и благоденствие, свещеници от Варненската и Великопреславска митрополия отслужиха  панихида  и молебен, премина военен ритуал. За начало на тракийско национално освободително движение се приема годината 1896 г., когато в Беломорска и Одринска Тракия се създават Българските македоно-одрински революционни комитети (от 1905г. ВМОРО), а на 12 май с. г. във Варна Петко Киряков и братята Петър и Никола Драгулеви полагат основите на дружество „Странджа.” СТДБ е независима, непартийна и неправителствена, патриотична организация с дълголетна история. Патрон на организацията е един от нейните създатели - Капитан Петко Войвода, който е български национален герой и историческа личност, издигнала се до най-възвишения идеал за свобода, за независимост на България и за мир на Балканите. Днес тракийското движение обхваща всички райони, представлява организационна мрежа в цялата страна и защитава интересите на около 1,5 милиона българи, живеещи в тракийския регион и вътрешността на страната, както и на потомци на бежанци от Беломорска и Източна Тракия.

Венци и цветя положиха Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества, зам.-областният управител на Варна Дияна Агностева, зам.-кметът Коста Базитов, членове на Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества, представители на тракийските дружества от Пловдив, Бургас, Кърджали, Стара Загора, Средец, Айтос, Бяла, Вълчи дол, с. Светлен, Търговишко, с. Доброплодно (Варненско), с. Ветрен , отец Александър Чакарък от Българската църква в Одрин, Военните моряци на Република България, Варненска и Великопреславска митрополия, Генералното консулство на Руската федерация във Варна,, Областната дирекция на МВР, Варна, районните кметства на „Одесос“, „Приморски“,  „Младост“, „Владислав Варненчик“ и „Аспарухово“, Съюза на офицерите от запаса, Съюза на ветераните от войните.

„Пет поколения варненци са верни на своите корени – каза Румяна Вълчева, председател на Тракийското дружество „Капитан Петко Войвода” – гр. Варна. Много скръб и душевна болка са изживели техните предци, напускайки своите къщи, ниви и работилници, обезлюдявайки цели села и градове в бягство към свободните райони на България. Лозенград, Чаталджа, Еникьой,  Чопкьой, Търново и мн. други са големите рани на дедите ни.

„Не забравяйте, но не отмъщавайте“ е девизът на Варненското тракийско дружество. Ние ще помним съдбата и делото на хората преди нас, но няма да търсим възмездие и наказание. Тези хора са започнали живота си от нищото, изградили са свои къщи и семейства в условията на нечовешка бедност и лишения. Станали са лекари, адвокати, учители, военни. Тракийците са хора с изключителни добродетели, природна интелигентност, трудолюбие, доброта, пестеливост. Тук воеводата Капитан Петко със свои съратници основава първото дружество. Историята ни не бе благосклонна към българските национални идеали, но вината за това не е наша. Наследниците на тракийските българи ще помнят имената на дедите си и делото им и ще превърнат борбата на тракийците в национална кауза. Неслучайно паметници на Капитан Петко Войвода има в цялата страна, има в Рим и Киев. Ние никога няма да забравим огромния принос на своя патрон“ – каза още Румяна Вълчева.

„Тракийската кауза е българска кауза – заяви пред паметника на Капитан Петко Войвода Красимир Премянов. Тя не е само спомен от миналото. Имаме сериозната мисия да не допуснем нео-османизма да завладее България. Нямаме нищо против Европа и европейските ценности, но ние сме длъжни да защитаваме преди всичко националните си интереси и преди европейския, да развяваме първо българския флаг. Тракийската организация се е опитвала да влияе на българската политика, за 120 години е следвала цялата история на България и винаги е заемала една позиция. Това е българофилска организация – патриотична, но не националистична”, подчерта председателят на Съюза на тракийските дружества.

Защо ревах по време на цялата церемония днес? Дедите ми са тракийски бежанци от Лозенград.

Те тръгват по прашните друмища на България с вързопче дрехи, деца на ръце и по една голяма, неизмерима кървяща рана в сърцето. Защото кой може да измери пустотата от изоставеното огнище, нивица, дом, работилничка, която е хранела челядта ти, кой? Бежанците от Одринска Тракия. Спорът за териториалната принадлежност на Източна и Западна Тракия и тяхното обезбългаряване, благодарение на заложените в Берлинския мирен договор от 1878 г. решения, превръщат Балканите в конфликтна зона на Европа за десетилетия напред. През  второто десетилетие на ХХ в., българската политическа класа предприема стъпки за решаването на тракийския въпрос по пътя на войната, но в резултат страната преживява големи разочарования и две национални катастрофи.

Като последица правителствата на Турция и Гърция започват да прилагат твърда политика на обезбългаряване на Тракия.  Това предизвиква няколко вълни на етнически размествания, при които българското население в тази област насилствено е изтласкано в пределите на България, а на негово място са заселени гърци и турци. Тогава се случват едни от най-мъчителните и трагични събития в новата ни история. Хиляди българи са принудени с жестоки  насилия от страна на гръцките и турските власти да напускат родните си места, да изоставят домовете и имотите си, а в много случаи и малките си деца, за да търсят спасение в пределите на България. Насилственото  изселване на българите от Тракия прераства в бежански въпрос.

„Не забравяйте, но не отмъщавайте“ – отеква девизът на варненските тракийци в ушите ми. Е, няма. На кого да отмъстим? Защо? Никой от потомците на тогавашните „силни на деня“ не носи отговорност за действията на дедите си. Не бих могла да си представя как изглежда едно историческо възмездие в 21 век, наистина. Не чакаме връщане на земя. Или репарации. Не чакаме извинение, то категорично не върши работа за безбройните опустошени семейства, разбити съдби, изоставени бебета и измрели от изтощение хора. Във вените ми тече кръвта на тези бежанци. Истината е, че тя не само тече, а ври. И всички тракийски потомци, подобно на мен ще пазят спомените на своите предци за някогашните родни места и за ужаса, който преживяват в бягството си към България. От устите ни никога няма да излезе недостойна реплика по адрес на сегашните бежанци от Мала Азия и Африка, понесли децата си по чужди земи в бягство от войната и недоимъка. Защото за съжаление мрачните и жестоки епизоди от следосвобожденската ни история сега се повтарят на други хора в мащаби,  далеч по-големи от нашите. Споменът за бежанците от Тракия ще остане, но ние никога няма да търсим отмъщение за преживяното. Защото сме хора.

Ели Маринова

Снимки: Пламен Гутинов