Адвокат Поля Ченева: Светът би бил по-добро място за живеене, ако в политиката участват повече жени

По материала работи: Златина Добрева

Поля Ченева е родена на 08.10.1972 г. в гр. Ловеч. Магистър по право, член на Варненска адвокатска колегия от 15 г. Има специализации в областта на обществените поръчки, концесионно право и общинска собственост. Председател на район "Одесос" – ПП „ББЦ“ и номер 3 в листата на КП "ББЦ" за 3 МИР - Варна. Семейна с две дъщери.

- Адвокат, Ченева, какво провокира млада жена, майка на две деца и юрист с успешна практика да се захване с политика?
- „Винаги съм постигала това, за което съм мечтала. Приемам себе си за успял човек. Подкрепата, която получих от семейството си, приятели, колеги и гласуваното доверие към мен за издигане на кандидатурата ми за народен представител от КП „ББЦ“ за 3 МИР – Варна е шанс за промяна. Светът би бил по-добро място за живеене, ако в политиката участват повече жени. В България обаче картината е съвсем различна. За мен е чест да бъда един от представителите на ПП „България без цензура“ и съм благодарна за оценката, която получих. Приех това предизвикателство като възможност за промяна към по-добър, спокоен и справедлив живот за хората. По-тясното сътрудничество между политиците и техните избиратели, възможността да работиш с нови лица, които досега не са били политици, а доказани личности е начало да се постигат нови цели, които биха могли да имат важно отражение върху политиката и да се говори по въпроси, които рязко да променят политическия дневен ред и са от първостепенна важност и днес. През годините наблюдавахме, че съществува голяма разлика между говоренето на политиците и техните действия. Това не доведе до търсената промяна в живота на хората. Огромният потенциал, който има в ПП „България без цензура“, на практика означава, че поемаме амбициозни ангажименти в практически мерки, които ще окажат позитивно отражение върху всекидневния живот на гражданите.
- „Има ли закони или съществуващите не работят“. Къде е истината?
- Това е много обсъждан въпрос. Явно трябва да търсим баланс. Големият проблем е неефективността. Това е един от проблемите, но в никакъв случай не е най-важният. Дори идеален закон, приложен от неуки, некомпетентни хора, които ценностно не са изградени като специалисти, не върши работа. Постигнали сме много, благодарение на съвместната работа на институциите, но има още работа, защото в момента политически решения са спрели реформата в съдебната система. Единственият начин за излизане от кризата, за трайна и качествена реформа, е обединение на политическите сили около тази цел. Без реформа в съдебната система няма смисъл да водим разговори. Смяната на хора от съдебното статукво не решава проблема, защото гражданите очакват от нас справедливост. Когато съдът и прокуратурата се задушават от партиен натиск, няма как да има стабилност на държавата и работеща икономика. Европейската комисия поиска структурни промени във Висшия съдебен съвет, но политиците досега не показват воля за такива промени.
Трябва да получим подкрепата на 5 октомври, за да има начало на тези реформи.
- Кои са основните проблеми, с чието решаване ще се ангажирате като народен представител?
Има процеси в съдебната система, които се развиват в неблагоприятна посока. Подозирам досегашните управляващи повече в голямо незнание, отколкото в недобронамереност. ВСС работи по поръчка на управляващите, защото те ги избират. Осъдителните присъди в България са 97%, а по делата, наблюдавани от Брюксел, осъдителните присъди са 0%. Нашето послание е за европеизация на българското управление и срещу полицейщината и погазването на гражданските права и свободи. Моралът не се прави със СРС–та. Най-важният урок, който трябва да се научи, е спазване на морала и правилата. Никой от нас, особено днешните управляващи, не трябва да имат илюзии, че могат да газят правата на хората безнаказано. Искам достоен начин на живот, защото ние сме еднакви с другите европейски народи. Това се отнася и до развитието на бизнеса в България. От всички европейски страни у нас най-трудно се започва бизнес. Бизнесът е с ниско самочувствие и не допринася за благосъстоянието на хората. На последно място сме в Европа сред потребителите. Разкриваме най-малко работни места. Правителство трябва да стимулира и поощрява свободната инициатва. Последни сме по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Всички тези проблеми са залегнали като наши приоритети и са част от програмата на ББЦ. Трябва да си дадем сметка, че трябва да се освободим от инерцията на собствените си рефлекси.
- Къде според Вас се къса връзката между законността и справедливостта? Защо българите все повече се отвращават от властта и смятат, че тя обслужва режим на беззаконие, а не – на ред и сигурност?
- Признавам, че най-сериозните ми притеснения са в областта на правосъдието и вътрешните работи. Знам, че правото и правосъдието са най-голямата опора на държавата и на демокрацията. Справедливостта е предназначена да надживее всяка една политика. Законността е най-важната гаранция срещу популизма и произвола. На юристите, не на партиите и политиците, се разчита да бъдат гаранти на правовия и обществен ред. Политическата воля без правов ред е популизъм. Всички партии след консултации с гражданите трябва да постигнат консенсус за радикална реформа в правосъдната система и вътрешната сигурност. Колкото повече се отдалечаваме от територията на правото, толкова повече се връщаме там, където не искаме да бъдем. Незабавно трябва да започнат консултации с гражданите и само те единствено могат да кажат как искат да се контролират тези системи в очертанията на обществения договор. Същият безусловен консенсус между политици и граждани е нужен и по отношение на реформите в Образованието и здравеопазването.
- Смятате ли, че идеята на България без цензура за изборност на местните прокурори и съдии е рецептата за възстановяване на общественото доверие към правораздавателната система?
- Съдебната система трябва да стане независима от политиците. Всеки трябва да си заслужи реално мястото. Вече е ясно, че политическата класа не може да излъчи правилни съдии и прокурори. Смятам, че наред с избора на кметове, общински съветници и депутати, народът трябва да има възможност да избира и преките ръководители на съдилищата и прокуратурата. Проблемно и критикувано е цялото кадруване в съдебната система. За целта трябва да се променят куп закони, но и основно - Конституцията, в частта й за съдебната власт. Към това предложение трябва да се подходи много внимателно, защото при сегашната нормативна уредба за избори не считам, че ще постигне съвършенство в избора на кадрите в съдебната власт. Това би довело до множество скандално избрани магистрати. Много по-добре е гилдията да намери своите критерии, така че в системата наистина да влизат само достойни хора.
- Кои са трите проблема на България според вас, чието решаване в 43-oто Народно събрание, ще определи мандата му като успешен?
Не може да се отлага икономическия консенсус за България. Не може да се направи крачка напред без съгласие за план за икономическо развитие-образование, енергетика, здравеопазване, селско стопанство и връзка на инфраструктурата с икономическия растеж.
- Вие, от България без цензура, печелите поддръжници с обещанието, че в листата няма хора с професия политик. Сигурна ли сте, че за 4 години ще успеете да се опазите от етикета „политик“ и няма да започнете да говорите за себе си като за представител на политическата класа?
- Не мога да приема за правилно, че „политиката” е мръсна работа. Хората са загубили доверие в политиците, защото са лъгани и животът им става все по-труден. Когато животът ти се развива в рамките на предвидимост до две седмици напред, да мислиш как да си платиш сметките и да си нахраниш децата, да получиш здравна услуга, няма да говориш с добро за тях. Това видяхме за 25 г. демокрация. Урокът, който получихме, е че повече не може така. Време е за промяна към по-добро и разумно отношение на политиците към хората. Когато си успял да бъдеш полезен човек, не може да бъдеш по-различен в политиката. За съжаление никой до сега не залагаше на този начин на мислене. Надеждата за добро е не от „професията политик”, а от личности, които могат да застанат с лицата си, да покажат като успели хора какво са способни да направят за държавата. Да си представител на политическа класа не трябва да е обидно, а начин да покажеш, че това са достойни хора, които заслужават уважение. Отговорността в това отношение действително е огромна и трябва да се осъзнае от всички ни.