Убиваме животните, за да сме сити! Защо продължаваме да ядем месо?

Хората ядат месо още от праисторическата епоха, а с течение на времето консумацията му се увеличава. Тенденциите в храненето не показват никакви признаци за намаляване на консумацията на месни продукти. Прогнозите сочат, че до 2050 г. светът ще произвежда до 455 млн. тона месо годишно.

Средно по 80 килограма месо консумират европейците на година, а американците дори по 100 килограма. Само че прекомерната консумация на месо причинява опасни за живота болести. Има ли поне една добра причина да ядем месо?

Учените отдавна изразяват загриженост за въздействието от тази масова консумация и съответно производство на месо. Особено остър е проблемът с промишленото животновъдство. Експертите смятат, че месото е "неефективен" източник на храна. Причина за това е, че за производството му са необходими повече енергия, вода и земя, отколкото за другите храни, които ядем, пише DW.

Производството на говеждо месо например е отговорно за шест пъти повече емисии парникови газове и изисква 36 пъти повече земя в сравнение с производството на растителни протеини като граха например.

Избягването на месото и млечните продукти е най-добрият начин да намалим негативното въздействие върху околната среда. Без консумацията им, използването на земеделски земи в световен мащаб може да бъде намалено с повече от 75 процента. А според Световен фонд за дивата природа WWF 60 процента от унищоженото биоразнообразие в света се дължи именно на храненето с месо.

Защо хората продължават да ядат месо?

И въпреки това повечето хора продължават да ядат месо. Бенджамин Бътлър, социален психолог от университета в Трир, обяснява това с навиците, културата и нуждите. "Мисля, че много хора просто се наслаждават на неговия вкус. Другото нещо е хранителната идентичност. Много традиционни кухни се базират на определени месни ястия", казва той.

Това, което ядем, не ни напомня за животното или за страданието, което то е преживяло по пътя към чинията. Но когато сме конфронтирани по темата, може да изпитаме нуждата да оправдаем пред себе си това действие, като например си кажем, че хората винаги са яли месо, обяснява Бътлър. Изследванията показват, че оправдаването на приемането на месо като естествена, нормална и необходима част от нашата диета е нещо, което е по-типично за мъжете. "Има много повече млади жени и по-малко мъже, които стават вегетарианци, защото все още е мъжки стереотип, че мъжете ядат месо. И това се проследява до идеята за силните мъже, които ловуват, и еволюционните заблуди около консумацията на месо."

Месото ни е помогнало да еволюираме? 

Учените отдавна смятат, че месоядството е помогнало на нашите предци да развият по-човекоподобно тяло. Както и че преди около 2 милиона години консумацията на месо и костен мозък е дало на Homo erectus енергията, необходима за формирането и изхранването на по-големия ни човешки мозък.

Едно скорошно проучване обаче поставя под въпрос тази концепция. Авторите на изследването твърдят, че макар археологическите доказателства за консумация на месо да се увеличават успоредно с появата на Homo erectus, това може да се обясни и с по-голямото научно внимание към този период. Т.е. колкото повече палеонтолози са търсили археологически доказателства, толкова повече са намирали такива.

Когато са конфронтирани с моралния аспект около отглеждането на животни, хората започват да търсят различни извинения за менюто си.

Според Бриана Побинер, палеоантрополог, който изследва еволюцията на човешката диета, яденето на месо може и да не е причината за големия размер на нашия мозък. "Не виждаме голямо увеличение на размера на мозъка по времето, когато е започнало приемането на месо. Абсолютният размер е станал по-голям при Homo erectus, но всъщност той не е станал относително по-голям - т.е. по-голям спрямо размера на тялото - до преди около един милион години."

Разнообразието е в основата на развитието

Има доказателства, че ранните хора са започнали да готвят храната си по времето, в което мозъците им са се увеличили като размер. Загряването на храната освобождава допълнителни хранителни вещества и ускорява процеса на храносмилане, тъй като храната става по-мека и лесна за дъвчене. Побинер смята, че човешката еволюция се дължи на здравословното съчетание на различни хранителни режими. "Има теории, че не определен вид храна е определял нашата еволюционна история, колкото възможността да ядем голямо разнообразие от храни ни е направила толкова успешни и съответно някак ни е направило хора", твърди още тя.

Днес 75% от храната в света се получава от само 12 растения и 5 животински вида. Но когато се консумира прекалено много храна само от един източник, това може да доведе до здравословни проблеми. "Безброй изследвания показват, че когато хората консумират животински протеини, това е свързано с развитието на различни видове рак", казва за ДВ д-р Милтън Милс, лекар по вътрешни болести и интензивно лечение в САЩ.

Някои твърдят, че вегетарианците или веганите обикновено не получават достатъчно белтъчини и хранителни вещества. Милс, защитник на растителната диета, който има собствен уебсайт по този въпрос, не е съгласен с това.

Ако диетата на човечеството не се промени, ще възникнат проблеми с изхранването

Ако апетитът към месото не се промени, до 2050 година световната популация може да се окаже твърде многобройна, за да се изхранва. Тогава населението на света ще наброява 10 милиарда души. Но как може да се намали консумацията на месо в световен мащаб? Психологът Бътлър смята, че пътят напред е постепенната промяна с "намеса отгоре надолу".

"Например, като цената на месните продукти стане толкова висока, колкото трябва да бъде, за да се осигури хуманно отношение към животните и се съобрази с щетите върху климата. И като алтернативите се направят по-евтини", казва той.

Промяна на нагласите вече се забелязва дори и в месолюбива Германия. Според статистиката за 2021 г. пазарът на алтернативите на месото е нараснал на годишна база със 17% увеличение при производството на храни на растителна основа.