Каква е ползата от помпане на гумите с азот?

Помпането на автомобилните гуми с азот е една от вечните сервизни теми наред с промиването на двигателя при смяна на масло, опасностите от предпазните колани и смесването на различни цветове антифриз. 

Сервизите, които предлагат услугата помпане на гумите с азот, посочват изтъкват много предимства - от стабилност на налягането до намален разход на гориво. И ако някои от тези аргументи имат поне някаква основа, то други са абсолютно неверни. Нека ги разгледаме един по един, пише AutoMedia.

Стабилност на налягането

Това е един от основните аргументи в полза на азота. Гума, напомпана с азот, поддържа налягането по-устойчиво, казват продавачите на автомобилни гуми. Според тях азотът се свива по-малко при понижаване на температурата и се разширява по-малко при повишаването ѝ. И като цяло азотът е идеален газ, но въздухът не е. Всъщност реален идеален газ не съществува в природата – това е теоретичен модел. Но въздухът при стайна температура по отношение на неговите свойства е идеален газ и се използва като такъв при изчисленията: хомогенността на газовия състав тук не играе роля. Тоест въздухът тук, който може да бъде представен с минимална грешка като смес от 78% азот и 21% кислород, не е по-лош от азота.

Що се отнася до термичното разширение, тук всичко също е ясно. Законът на Гей-Люсак гласи, че при постоянно налягане, отношението между обема на газа и неговата абсолютна температура е постоянна величина. А гумата не е съд с постоянен обем.

Но с всичко това налягането в гумата, напомпана с азот и въздух, наистина може да се промени по различен начин. Но въпросът тук не е в самите газове, а във влагата, която неизбежно присъства във въздуха. Когато една гума се надуе с въздух, в нея навлиза влага: много малко магазини за гуми имат изсушители за въздух, включени в техните компресорни агрегати. Но в случая с азота чистотата на газа означава липсата не само на примеси под формата на кислород или въглероден диоксид, но и на водна пара. Но точно тази водна пара влияе върху промяната на налягането в гумата: увеличава го при нагряване и го намалява при охлаждане.

Това, съответно, има практически последствия. Трябва да напомпате гумите и да проверите налягането им в студено състояние - тоест при нормална температура, преди да започнете да карате. И ако първоначалното налягане в гумата е било високо, тогава при значително повишаване на температурата (например по време на активно шофиране в жегата), то може да се повиши, да речем, от 2,5 до 2,8-2,9 бара, а това вече е твърде много. В крайна сметка, само по себе си както прекомерното, така и недостатъчното налягане в гумата ще ускори износването ѝ и ще влоши управлението на автомобила, докато недостатъчното налягане също ще увеличи разхода на гориво.

Така че азотът в гумите наистина може да повлияе на стабилността на налягането - но не поради състава си, а поради липсата на влага в него.

Без течове

Сред аргументите за стабилността на налягането често се споменава факта, че кислородът има по-висока пропускливост през порите - което означава, че с течение на времето той може да се изпари от гумата и да доведе до намаляване на налягането в нея.

Този мит има фактическа обосновка. Азотът всъщност има по-ниска проникваща способност поради малко по-големия размер на молекулата - това дори е в основата на принципа на работа на мембранните инсталации за производство на азот. При тях въздухът се подава под налягане в съд с мембрана, която осигурява разделянето на газовете. Кислородът прониква бързо през мембраната, а азотът се задържа от нея и се натрупва в кухината, ограничена от мембраната - всъщност това е същността на разделянето на газовата смес.

За гумите, разбира се, всичко това не е пряко приложимо. Първо, гумата не е тънка молекулярна мембрана, способна да филтрира азота от кислорода. И второ, инженерите на гуми, включително химиците, едва ли знаят за такива неща, така че полимерът на вътрешната повърхност на гумата е в състояние да задържи въздуха „напълно“. Е, ако в старата гума има микропукнатини, които пропускат газа, тогава вече не говорим за молекулярно ниво - през пукнатината еднакво успешно ще изтече и въздух, и азот.

Азотът е инертен и не предизвика окисляване

Следващият аргумент на продавачите в полза на азота е неговата инертност. Те казват, че азотът е инертен газ и няма отрицателен ефект върху гумата, диска, клапаните и други елементи на колелото, а също така не провокира корозия. Но този аргумент е абсолютно несъстоятелен: кислородът във въздуха, с който е напомпана гумата няма толкова пагубен ефект върху гумата, метала и т.н. В крайна сметка външната страна на гумата е изложена на много по-голям брой влияния: в допълнение към баналния кислород има и механично износване, ултравиолетова радиация, гориво и смазочни материали и пътни реагенти. По принцип една гума ще се износи много по-бързо отвън, отколкото отвътре, поради кислорода във вкарания в нея въздух.

Вярно е, че тук трябва да се отбележи, че не кислородът във въздуха причинява повече щети на вътрешността на гумата, а влажността на същия въздух. Е, азотът, както знаем, е сух. Въпреки това, дори тази влага, въпреки че засяга гуми, джанти, клапани и други елементи, го прави много бавно и ефектът е незначителен. Така че това, макар и реалистично, не е много важен аргумент.

Гумата, напомпана с азот, е по-лека

Едно по-забавно твърдение в полза на азота е, че гума, напомпана с азот, е по-лека от тази, напомпана с въздух. Да, моларната маса на азота е 14, а на кислорода, който се намира до него в периодичната таблица, е 16. Тоест формално кислородът всъщност е по-тежък от азота. Но струва ли си да се задълбочим в изчислителните уравнения, да намерим количеството кислород и азот в молове при определено налягане и дадена концентрация, ако резултатът, който получаваме, е няколко грама?

Да, гума, напомпана с азот, наистина ще бъде по-лека от тази, напомпана с въздух, но на практика дори балансиращите тежести ще дадат повече „допълнителна тежест“. Следователно този аргумент, който други поддържат, като горивна ефективност или подобрена динамика, има чисто маркетингов характер - с други думи, това е глупост.

Азотът на поддържа горене

Друга последица от инертността на азота е неговата неспособност да поддържа горенето. По-конкретно, затова се използва в колелата на състезателни автомобили и самолети (за последните е важна и липсата на влага). В случая този аргумент може да се счита за обективен - ако това е важно за вас, можете да платите допълнително за азот.

Кои аргументи за азота са определено неверни?

Има още много различни твърдения с различна степен на правдоподобност, които се дават, за да убедят клиента да плати за помпане на гумите с азот. Няма да навлизаме в подробното им опровержение, а просто ще изброим това, което е очевидно и със сигурност не е вярно. Такива аргументи включват например подобрен комфорт при возене, намален шум от колелата, намален разход на гориво, подобрена динамика, подобрено сцепление с пътя, намалено износване на протектора, намален спирачен път и т.н. Всичко това може да се свърже единствено с налягането в гумите, но не и със състава на газа в тях. Ако следите налягането и го поддържате в необходимите граници, тогава няма да има разлика дали гумите са пълни с азот или въздух.

Да помпаме или не?

В края на краищата няма никакви недостатъци при помпането на гумите с азот - всичко се свежда до това дали тези предимства си струват парите, поискани за услугата. За повечето клиенти - определено не си струва. Но ако сте перфекционист със скъп спортен автомобил със страхотни джанти и гуми, по-голямата инвестиция за азот няма да ви донесе незабавни ползи, но ще ви накара да се почувствате малко по-уверени в дългосрочен план.

В този смисъл напомпването с азот е сходно с други дреболии при монтажа на гуми, като измиване преди балансиране, което, макар и леко, ще подобри точността на процедурата, или нанасяне на уплътнител върху пластира, което ще увеличи неговата надеждност и издръжливост.

Още любопитни новини от света на автомобилите четете на AutoMedia