Известността води до... преждевременна смърт

Недостатъкът на кариери като тези на Тейлър Суифт или Джъстин Бийбър е мрачен. Популярността намалява продължителността на живота им. Това сочат данните от проучване порведено от учени в немския университет Витен/Хердеке.

Изследването анализира кариерата на над 300 професионални певци, които са работили в Съединените щати и Европа между 50-те и 90-те години на миналия век. Резултатите показват, че тези, които са постигнали известност, са починали средно близо пет години по-рано от по-малко известните, което предполага, че самата популярност, а не начинът на живот и изискванията на професията, е определящ фактор.

Изследователите предполагат, че известните певци със солови кариери се справят по-зле от водещите вокали на известни групи. Това вероятно се дължи на по-голямото медийно отразяване, повишения натиск и по-малкото емоционална подкрепа пред предизвикателствата на славата. 

"Това е тревожно, защото показва, че известните музиканти наистина са изложени на риск от преждевременна смърт", казва Майкъл Дъфнър, професор по психология и водещ автор на изследването. Той уточнява, че средно продължителността на живота им е намалена с 4,6 години, преди да добави, че всяко десетилетие има своя дял от звезди, починали твърде млади. През 2010-те може да си спомним например за Ейми Уайнхаус, Уитни Хюстън, Принс и Джордж Майкъл.

За да определят дали славата наистина е фактор, влияещ върху риска от преждевременна смърт, Майкъл Дъфнър и колегите му идентифицирали 324 известни певци и ги сравнили с по-малко известни музиканти на същата възраст, пол, националност, етническа принадлежност и музикален жанр. Повечето от певците били бели американски рок музиканти. Само 19% били чернокожи, а 16,5% били жени. Най-възрастният е роден през 1910 г., а най-младият – през 1975 г. И накрая, повече от половината били членове на група.

От резултатите от проучването се очерта ясна тенденция: известните певци обикновено достигат 75-годишна възраст, докато по-малко известните им колеги живеят средно до 79 години. Резултатите показват също, че принадлежността към група е свързана с 26% по-нисък риск от смърт в сравнение със соловата кариера. Въпреки това, известните певци все още изглежда имат 33% по-висок риск от смърт през периода на изследването, отколкото по-малко известните им колеги. Повишеният риск от смърт се появи едва след като певците станаха известни, което засилва подозрението, че самата слава може да е причина за преждевременна смърт. Майкъл Дъфнър посочва, че са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере защо славата е свързана с по-кратка продължителност на живота.

Постоянното медийно внимание, загубата на личен живот, натискът от представянето и нормализирането на употребата на алкохол и наркотици вероятно оказват влияние. Други фактори също могат да се включат в действие, като например темперамент или негативни преживявания от детството, които тласкат вече уязвимите индивиди да търсят слава.