Наркотиците, които разцепиха „Бийтълс“

Какво се случва, когато четирима младежи от Ливърпул получат света на тепсия? Възползват се от всичко, което той предлага.

Един от ключовите моменти в кариерата на The Beatles настъпва през 1964 г., когато те се появяват в Шоуто на Ед Съливан. Песните им вече са оглавили класациите във Великобритания и се представят успешно в САЩ, но именно телевизионното участие ги изстрелва към световната слава. С няколко песни в неделна вечер започва истинската „бийтълмания“.

Първият им голям успех идва след годините в художественото училище, но именно в Хамбург групата започва да експериментира с наркотици. В началото има и практична причина – по време на дълги нощни участия те използват стимуланти, за да останат будни. Джон Ленън си спомня: „В Хамбург сервитьорите винаги имаха Preludin… даваха ти хапче, говориш, изтрезняваш и можеш да работиш почти безкрайно.“

Още тогава се появяват различия. Докато останалите приемат стимуланти, Пол Маккартни често отказва. „Знаех, че е съмнително… първите пъти опитах, но после се отказах“, казва той.

След като Боб Дилън запознава групата с марихуаната, тя бързо става част от ежедневието им. Ленън признава: „Пушехме марихуана за закуска… никой не можеше да общува с нас.“

Влиянието ѝ се усеща и в музиката. Албумът Rubber Soul често е наричан „албумът на тревата“, създаден в период на силно увлечение по наркотика. Маккартни остава най-големият му привърженик, вярвайки, че разширява съзнанието без тежките странични ефекти на други вещества.

С навлизането на LSD различията в групата се задълбочават. Албумите Revolver и Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band отразяват психеделичния период.

Първият досег с LSD за Джордж Харисън и Ленън идва неочаквано – напитките им са били тайно „подправени“ по време на вечеря. Преживяването е плашещо, но по-късно двамата започват съзнателно да използват веществото и да търсят нови творчески хоризонти.

Ринго Стар приема наркотика по-лесно, докато Маккартни остава по-предпазлив: „Това променя живота ти… Джон беше въодушевен, аз се страхувах.“

С времето Ленън и Харисън започват да усещат, че вече не могат да общуват с останалите по същия начин. „Не можехме да се свържем с тях на никакво ниво“, признава Харисън.

Най-тежкото вещество, което оказва влияние върху групата, е хероинът. Само Ленън започва да го употребява – нещо, което той свързва с натиска и критиките, насочени към него и Йоко Оно.

Оно отхвърля обвиненията, че го е подтикнала: „Това беше просто приятно усещане… той не би взел нищо, ако не иска.“

Маккартни описва периода като труден: „Бяхме разочаровани… не знаехме как да му помогнем.“ Музиката на Ленън също се променя, като текстовете му започват да съдържат по-директни препратки към наркотиците.

През годините наркотиците оказват пряко влияние върху творчеството на групата – от стимулантите в Хамбург, през марихуаната и психеделията, до по-тежките вещества.

Докато в началото музиката ги обединява, различните зависимости постепенно ги отдалечават. Маккартни остава предимно при марихуаната, Харисън се задълбочава в LSD, Ленън преминава към хероин, а Стар сам признава: „Аз бих взел всичко.“

Така връзката между членовете на групата и тяхната музика започва да се разпада. Когато тази връзка отслабва, краят става неизбежен – наркотиците се превръщат в един от ключовите фактори за разпадането на „Бийтълс“.