Как да предпазим новопробилите зъби от кариес?

Нашата усмивка носи много позитивни емоции, както на останалите, така и на нас самите. Но надали подозирате какво се крие зад нея. Зъбите притежават доста сложна морфология - многобройни изпъкналости, вдлъбнатини и нагъвания, които се комбинират с дълбоки бразди. Резултатът от тази специфична зъбна анатомия е голям процент зъбни повърхности с риск от плакозадържане.

 
Особено рискови и плакретентивни са дъвкателните повърхности на току-що пробилите детски постоянни зъби. Те се появяват в агресивната среда (ниско pH поради прием на предпочитаните от децата сладки храни и газирани напитки, все още недостатъчно добра орална хигиена поради неумение или недисциплинираност) на детската уста в състояние на незавършена минерализация.
 
Това предполага по-голяма крехкост на емайла, в частност в дълбочина на фисурите (браздите) по дъвкателната повърхност, където тесният отвор на фисурата благоприятства развитието на множество бактерии, но не позволява навлизането на слюнката и влакната на четката за зъби.
 
Поради тези причини най-често първите кариеси на постоянните дъвкателни зъби - премоларите и моларите, се развиват във фисурите. Около 90% от детските кариеси се намират в браздите по дъвкателните повърхности. Много често тези кариеси се развиват още преди зъбът да е пробил изцяло.
 
Една от профилактичните мерки, които се прилагат за намаляване на фисурния кариес, е поставянето на силант.
 
Силантът представлява специален материал, с който се запълва дъното на здравите дъвкателни фисури скоро след пробива на зъба. Той притежава сравнително добри ретенционни качества, може да бъде прозрачен или бял, може да съдържа флуор, който да излъчва постепенно и да подпомага следпробивната минерализация на зъба.
 
Силантът може да бъде на основата на композитните материали, които са широкоразпространени за пломбиране на зъбите, или на някои типове дентални цименти. Може да бъде самополимеризиращ (самовтвърдяващ се) или по-модерният и удобен за използване светлиннополимеризиращ.
 
Препоръчителният период за силанизиране е до две години от пробива на зъба, защото през това време се извършва най-интензивната следпробивна минерализация. След това тя затихва постепенно и след шестата година от пробива вече няма практическо значение.

Важно е да знаете, че първият дъвкателен зъб - първият кътник, пробива около шестгодишна възраст.
 
Силанизирането на зъбите ги предпазва за периода след пробива им, в който те са най-чувствителни към кариес по дъвкателната повърхност. Важно за силанизиращия материал е да се задържи за емайловата повърхност поне за толкова време, колкото е необходимо за достигане на максималната минерализация на зъбните тъкани. Обикновено след този период силантът се изтрива под влияние на дъвкателното налягане или пада.
 
Не се практикува силанизиране на зъбите на израснали индивиди , тъй като минерализирането на зъбите при тях е приключило.
 
Силанизирането на зъбите се извършва безболезнено, без помощта на денталната "машинка", като се предхожда от диагностика на здравата дълбока фисура, почистването ѝ, подготовката ѝ със специален гел. След поставянето на силанта и втвърдяването му, той не трябва да пречи на нормалната дъвкателна функция - не трябва да бъде по-висок от другите зъби, т.е. да "повдига".
 
Денталните силанти могат да предотвратят появата на 90% от кариесите, когато са индицирани и поставени правилно. Обърнете внимание, че зъб със силант може да развие кариес на място, различно от дъвкателната повърхност - на шийката или в апроксималните пространства. Силантът не изключва провеждането на други профилактични мерки, както и на провеждането на орална хигиена.

Puls.bg