Планетолози от университета в Уорик, Великобритания, откриха, че ветровете в атмосферата на горещия юпитер HD 189733b в съзвездието Лисиче в Млечния път духат със свръхзуковата скорост от 8700 километра в час, съобщи РИА Новости, като се позова на публикация в Astrophysical Journal Letters.
Екзопланета HD 189733b е открита през октомври 2005 г. с помощта на телескопи в обсерваторията на Горен Прованс. Тя е 1,14 пъти по-голяма от Юпитер и почти толкова по-тежка от него. Орбитира около звездата HD 189733 А, чиито размери и маса са около 80% от слънчевите. HD 189733b е разположена около 30 пъти по-близо до свята звезда, отколкото Земята до Слънцето.
Планетата е типичен газов гигант от класа горещи юпитери. Напоследък тя бе обект на засилено изследване заради близостта си със Земята и необичайните сини краски на атмосферата. По време на наблюденията учените я заснеха в различни честотни диапазони, откриха в атмосферата й вода, силиций и въглероден диоксид, установиха, че звездата постепенно "издухва" газовата обвивка на гиганта.
Тим Лоудън и Питър Уитли от университета на Уорик разкриха още една необичайна черта на тази планета - нейните „свръхзвукови” ветрове, съставяйки първата карта на климата в горните слоеве на атмосферата.
За тази цел те използваха инструмента HARPS, монтиран на един от телескопите на Европейската южна обсерватория в Чили. С него британските учени наблюдаваха „посиняването” и „почервеняването” в атмосферата на HD 189733b в различните й части. Те се дължат на това в каква посока духат ветровете. Ако са по посока на Земята, атмосферата ни се струва по-синя, ако летят в противоположна посока е по-червеникава.
С помощта на картата Лоудън и Уитли изчислиха скоростта на ветровете на екзопланетата. Те установиха, че на практика ветровете в атмосферата на HD 189733b се движат от запад на изток със скорост, която надхвърля 2,4 км в секунда или около 8700 км/ч. Подобна скорост седем пъти надхвърля тази на звука във въздуха. Тя би била достатъчна, за да преодолее лунното притегляне и да излети от повърхността на Луната, пишат darik и БТА.
Показателят прави HD 189733b истински рекордьор сред известните ни планети. Лоудън и Уитли смятат, че методиката им може да бъде използвана за изчисление на скоростта на ветровете и на други, по-малко екстремни планети, за да бъде открит подходящ кандидат за ролята на „двойник на Земята”.
Коментари